Настроението е проява на добрия вкус към незалязващата усмивка. :)))

Лунна нирвана
Дела Раи

Когато в теб ме призове онази случена нирвана
и аз поръся рамене с косите си от морска пяна,
ще бъде нощ, звезди-трохи ще хранят гладната планета,
ще пеят хиляди щурци, луната в мен за теб ще свети.

Ще късам лунния си хляб на малки хапки жаждан трепет
и някъде отвъд скръбта в шевиците на моя шепот
ще пукат тънките конци на свързаните наши вени,
през теб ще шепнат мъдреци за островите вътре в мене.

Една кобалтова луна ще плува в звездната жарава
и само горска тишина след стъпките ти ще забравя
че в мене пее твоят стих и утрото поронва прана.
Обичам те! И си простих... в нощта на лунната нирвана.

И това по пълнолуние ли?

По всяко време. ;)))
Луната е в мен.

ПраЛунната соната
Дела Раи

Има хора, които остават в дълбокото
на сърцето, на храма, на всичките истини.
Имаш нужда да ги изкрещиш от високото.
И да отпиваш глътки от тяхната изповед.
Когато държиш ги в прегръдка, Живота са.
С тях ветруваш на всичките седем небета
в светлината на кръста, по пътя Голготен.
Те са твоята дан – медна тичинка в цвете.
Всеки ден е меандър битийно постигнал те,
с овладяното страстниче в твое си можене.
Всеки миг е дъхът пак прошарил ти миглите
със сълзата простила острието на ножа.
И видяла света си в небесната стигма,
татуирана вътре си с тяхната кожа.
Помнят ги думите. Очите постигат ги
с огалваща нежност, без която не можем.
Честно въздишащи, съвестта ти оплождали,
в миг издъхват с прозрачните шапки на залеза.
А дъждовният поглед е тяхно пробождане.
пак отпиващо раните, с мисъл разпалени.
И оставаш всецяла. Изчезва ти тъмното.
И опитваш да бъдеш с дълбокости врязана
пак в душата им, за да ги имаш по стръмното.
И в теб да останат с молитви наказани.
Те са хора без милост, по право нелепи.
Те са хора – солта и кръвта на съдбата ти.
Често са приказни или пък свирепи.
Пият от извора. И те засипват с телата си.
Често хора жестоки са, друг път примират
по нежност, родена от нещо невръстно.
През своето древно и често умиране
отново разбираш, че те са ти кръста.
Сега вече зная защо ги очаквам.
Тези хора са вплетени в мойте контрасти.
И когато си тръгна пак тях ще оплаквам,
защото ме правят тъжна от щастие.