В жуженето на земните пчели
говори Бог. А вятърът го слуша –
засява всички всички билки и треви,
в сърцето на цветята се спогушва. 

Чрез глас расте, през птичи песнопой,
зеленото чергило на гората.
И този глас е просветлен покой,
прекръстил любовта ни чрез душата.

Докато е жив човек – никакъв покой.
Покоят – в гробищата.

Еха! Реверанс. :)))

Просветления покой е друга песен. ;)))

Покой в любовта
Дела Раи

Водорасло на спомена, птици крилати
и море незатихващо в синия сън.
Раковина прошепваща идното лято
и момиче родено с любов и от звън.

Изгрев, слънце търкалящ по дивни руини,
придошъл да разбужда разкошния ден.
Млад рибар, теглещ лодка сред древни маслини
към морето отправил своя островен дзен.

Буколическа*, нежна, природна картина
припозната от Бог с най-красива тъга.
Искам в нея безкрайни лета все двамина
да откриваме своя покой в любовта.


* Буколическа – идеализиран селски бит в лоното на природата.