В маслиновата ни гора раздава щедър плод земята.
Целува насполи* с цветя пчелите с меден звън богати. 

Лозата дива с цвят искри по каменната ни ограда.
Синигерът с червеношийки бди и лее песен за отрада. 

Калина ярка с плод богат протяга клони към небето.
Прегръща вятър с благодат горите в есента столетни. 

И в стихналата планина копнея, пея и рисувам.
Стихът се лее в светлина с делфините, когато плувам.   

Дръвчето с портокалов плод оранжево край мен се смее.
Обичам те, красив живот, с природата щом се родееш!

* дърво японска мушмула

Като ходя в Гърция, все се сещам за разликата между ръченица и сиртаки. Едното бавно мързеливо, другото е бързо, ситно, зимно тяло е стоплило. Така де , да трепериш, по се връзва с ръченица. :))) Ама пак е начин да се сливаме с природата, особено ако и джанките са кисели.

Хехе, как пъстро го рече!
Не знам дали знаеш, че Сиртаки-то не е народен танц, нито е толкова гръцки танц - то е измислено/създадено през 1964 година специално за филма "Зорба гъркът" с Антъни Куин. Иначе в книгата "Зорбас" на Никос Казандзакис танцът си е компилация от традиционните гръцки танци хасапико /бавно/ и хасапосервико /бързо/
Бузуки-то също е сравнително нов инструмент от 1910 г., внесен от Мала Адия и е създадено от няколко други инструмента /май бяха 5/, сред които мандолина, българската тамбура, лютня, китара и не помня другия кой беше. Ааа, май цигулката беше 5-я инструмент.
А иначе обичам джанки - банарки. :)))

а мотивите да се припознае всеки в танца си. :))) Силни и лични са мотивите на танцуващите и "танциващите" , произхода е история. Ако питаш занзибарците по казуса, ще се чудят, защо не са се припознали и гърците в ръченицата, а за джанките изобщо не ги питай. И без да са ги опитвали, ще направят кисела физиономия. В спомените им не фигурират банерки, сигурен съм ")))

Джанка Банарка - виж клипа в заглавието.

Това са най-големите и сладки джанки в България.

Танцът - Изкуството на мига, е моя любима тема. А и един от любимите ми стихове е "Танцьорката":

Жената беше странно-възхитителна.
В очите й от страст цъфтяха розите.
Косите й по раменете скитаха,
нагърбени с безкрая на възторзите.

От бледо шество свещи изтъняващи
разхвърляха на сенките дантелите.
И танцът сякаш изповед изтляваща
в душата й сгъстяваше пределите.

Жената беше свята, нежна грешница.
В прегръдките му с писък онемяваше.
А той с ръце разпалваше горещото
на музиката, сляла ги в жаравата.

Замлъкнала тъмницата на сцената
избухваше в светлинни водопадия.
Танцьорката стоеше покорена, а...
магията танцуваше на кладата.

"Обичам те красив живот, с природата щом се родееш!" – е така трябва да се живее.

Абсолютно!
Ако сутрин не чуваш птичи трели, ако не виждаш цветя, трева, дървета и не докосваш с ръце Земята-майка, ти не живееш, просто съществуваш в някакъв силоз за хора.