Следобедът кръстоса крак.
И вятър рошна ми косите.
Усмихвам се от мрак до мрак,
а между тях летя с орлите. 

Измервам в слънчево сърце
небетата над моя остров.
И измечтавам в цветове
безкрайните ни скъпи гости. 

Морето ширва рамене
до хоризонтите мечтани.
А моето добро дете
на говор учи всички врани.

Промъква залез слънчев лъч
и дворът светва в тишината.
Въздъхвам в пролетната глъч.
И с радост пълни се душата.

Светът изречен
Дела Раи

"А гласът Му беше като на много води" (Откровение 1:15).

Гласът на Бог е много води
в сърцето с любов безмерна.
Пътьом се срещат сродни души.
И до гроб си остават верни.

В живота всеки избира брат
и помни света изречен
по пътищата си с благодат
до отредената вечност.

И с питието във ръка и с папиросата в уста липсват, за да е радостта пълна.

Eхеейй... Не говорим за физикалните удоволствия на тялото, а за Радостта на Душата.
Обикновено тази радост няма нито плътски, нито греховни измерения. :)))