... е обичан разказ от Турние.
Просякът на звезди, седнал на мост в Калкута и протегнал ръка към небето.
Държа гребена от косите на времето, за да среша съдбата си в правилната посока. Гледам навътре. Никакви безпокойства. Никакви страдания или колебания. В емоционален комфорт съм. Навлизам в себе си и знам, че завися само от собствения си избор. Всеки възприема света със собственото си съзнание и в този смисъл твоят свят е такъв какъвто го виждаш. Ако не ти харесва трябва да промениш точката си-зрение. Не забравяй да прочистиш мислите си. Вселената винаги се грижи за начина. 

Обичам невъздържания си смях. Много смях, който кънти през света и чупи ръбовете на остротата ми. Чуй Ницше и проумей до дъно какво точно ти казва: „Онзи, който има защо да живее, може да понесе почти всяко как.”  Важната цел е просто да живеем заради себе си, по самоотвержен начин. Така сме щастливи. Лесно е. Просто трябва да повярваш, че с невидим чар природата е сътворила всичко нужно, остава да го видиш дори когато е невидимо. "Вярвам в слънцето - дори когато не свети. Вярвам в любовта - дори когато не е проявена. Вярвам в Бога - дори когато мълчи." Вярвай в себе си! И тогава ще си случиш онова зашеметяващо усещане за космическо единение и прозрение отвъд всяко намерение, за сливане с пълноценността си и просветлението на намерилия се и ще узнаеш, че „молитвата е говорене, а медитацията слушане.”

И ето, просякът на звезди в мен, отваря очи и шепа едновременно. От очите му се откъсват звезди-сълзи и нежно тупват в шепата, защото той-аз-ние е отправил молитва говорейки и е чул отговора мълчейки.

А небето узнало и съпричастно поронва звездни потоци от разбиране...

Още много заоблящ смях!

Любимата на вятъра
Дела Раи

Така ми приляга да бъда любима на вятър.
Ефирно да гали лицето ми с дъх озарен.
Дъждуван от капки любов в своя дом да ме прати.
Потрепнал в косите ми пак да е влюбен. И в мен

да вие през чувствата в своите десет стихии.
Да рее в душата ми своите диви коне.
Да сее вихрушки. И в своите пъстри магии
от танц да разтърси лазурното старо небе.


от "Разкръстница на ветровете"

Дай Боже!
За тази година си пожелах Радост, Лекота и Смях. :)))))

Съдържа най-дълбоките, съкровени Истини за Чудото, наречено живот!

Благодаря!

Чудо
Дела Раи

Черницата стара размаха на двора
крила, в своя танц призована.
От нежния миг в светлина се разтвори
дъгата, събудена рано.

Усмихнах се ведра, а вън шумолеше
смокинята в танца си луднал.
През нея на китни звънчета ръмеше
едно предизвикано чудо.

Хармония бавно превземаше двора.
Листата плетяха гнездата.
И малки синигери пееха в хора,
за да прославят Земята.

Честита годишнина, Дела!
Помня, когато дойдох в блога и имах вече един месец стаж, мислех да се откажа - нещо не ми се получаваше. Тогава ти направи постинг за седемгодишнината си. Това ми се струваше толкова непостижимо, така респектиращо. Събрах кураж и продължих и аз (куцук-куцук:))). Благодаря ти!
Много силно, много стилно и мъдро послание - вяра и път, житейско кредо и философия - и някаква особена, хипостазна опредметеност на смисъла, до която се стига може би само в молитва, в някакъв транс на добивана истинност. На медитация и духовно пречистване.
Ом ваджрасаттва хум... така ми прозвуча:)
Пожелавам и в следващите деветнайсет и още, и още - такава любов и светлина, пълнота и завършеност!
Поздравления!

Незабравата
Дела Раи

Един шансон, една любов
и времето на незабравата.
В ръката ми е твоят стих,
а цяла Париж ни съзерцава.

Целувка-свят, един момент
за цял живот печат оставил.
Обичам теб. Обичаш мен.
А другото е незабравата.

Еййй, Вени, благодаря за споделянето! Хубаво е, че си останала!
Благодаря и за Ом Ваджрасаттва Хум - обичам тази самайя, която дарява стабилност, радост, защита и висше състояние на ума.
ВАДЖРАСАТТВА ми е важна и се радвам, че така ти проздвуча написаното от мен. :))) Означава Ум, твърд като диамант.
Символично е и това, че се практикува за пречистване, при медитация върху бялата форма на Ваджрасаттва и като част от предварителните практики /ньондро/ във всички школи на тибетския будизъм.
Ако ти кажа, че може би имах нужда от нея точно в този момент. Тази мантра е изключително мощна за успокояване на ума и изчистване на кармични следи.
Прегръщам Небето ти!

Пропастта на тишините
Дела Раи

С любовта съм златоуста. Шепна, шепна, с теб се сливам...
Без ръка прекръствам пустош, от дъха ти се напивам,
от очите ти възкръсвам в синьото на небосвода,
ставам приказна и пъстра, ставам нежна, пълноводна
и откривам, че съм твоя - в този свят и в онзи също,
мой любими, сред покоя построих от думи къща.
Вътре с радост подредих я и запалих вечен огън,
коленичих пред триптиха - свобода, любов и мога.
Ти си мое огледало. Каза нежно, че те имам,
че обичаш ме всецяло и с любов родихме римите,
от които днес живеят радостите на всемира,
хората с нас песни пеят и обичат, и умират...
от любов ранени свише, в огъня на чудни страсти,
от екстаза стогодишен, от реките ни контрастни,
от възторга на крилата. От моментите прекрасни,
бликнали в деня ни златни, се родихме. И израсли,
влюбихме се необятно. Без ръка през теб огалих
пропастта на тишините. Моето небе подпалил,
ти ми върна онзи ритъм, в който пея и ликувам
в стихове и бурни песни. С теб отдавна пророкувам
световете ни чудесни. Мило цвете, поглед мамещ,
тичинка на маргаритка, в любовта ми ще останеш
като стих през древен ритъм, като огнена китара,
като валс вдън тишината. А сърцето ще повтаря:
„Най-блажена на земята!”

Портал на съдбата
Дела Раи

Просветлена е душата
в ясната неизразимост.
Пълноценни сме, когато
любовта ни е взаимна.

Безпределно пожелана,
обичта е между двама.
Мистиката призована
днес е личната ни драма.

Съвършенството говори
за безкрая на словата.
И в дълбинното отворен
е порталът на съдбата.

Ницше почти не съм го чел, но дядо Вазов съм чел : а челяк защо живей? За една чест и за едно красно име.

"Недей оставя без звездица
моряка, в нощний мрак остал,
без утро мъничката птица,
народите – без идеал."

Да илядиш! :-)
Да си Ти.

Бях Себе си
Дела Раи

Аз съм честният човек на Диоген.
Аз съм принцът и просякът. И съм хаос.
Бях небето магично на граф Сен-Жермен.
Сега съм на Гьоте новия Фауст.
Дори да изчезна пак ще ме има
през устните на стотици влюбени,
защото бях Себе си!
И на всички човеци любима...

Аз съм мислеща тръстика /на Паскал/.
Заради мен Буратино е с дълъг нос.
Пак за мен е разказвал мистика Дедал.
Аз пях на Орфей с ритъм бос.
Аз бях Брадоква, влъхва и Калоян.
Аз съм вода оживена от огън.
Погледа съм прикован
на всичките твои „сбогом”.

Аз съм дуендето тъмно на Лорка.
Танцувах с цветята на малката Ида.
Бях и Съм!, несвяхваща роза на Борхес.
Опитомих Малкият принц с обида.
Защото поисках. Защото мога!
Защото не съм Пепеляшка до принц.
Аз бях чистата истина
на всички човеци до Бога.

EGO SUM

Контрастна съм. Различна. Недостъпна.
Не ме докосвай с дъх облизостен!
Далечна съм. Вглъбена. Като влъхва.
Не спирай поглед. Гледай покрай мен.

Отричаща съм. Дива. Непонятна.
Чувствителна. Искряща. И дете.
Не ме сравнявай! Аз съм кръговратна.
И дракон спи в доброто ми сърце.

Още много, много години в блога и не само :)

Кога минаха толкова много години, а? ;)))

БлагоДарявам те с едно любимо мое стихотворение:

Хората, които с тебе дишат
Дела Раи

Ти пял ли си ме някога така,
че да разлееш в облак световете,
да имаш слънце в лявата ръка,
а с дясната да стигаш боговете?
Да носиш смисъл скрит. И в скритостта
да пълниш с радост шепите на мрака.
Да бъдеш пълноценен в любовта.
И с любовта безкрая да дочакаш.
Обичал ли си земното си зло,
за да успееш в него да пребъдеш
като човек на вечното добро,
готов за нищо никой да не съди.
Неведомите тайнства в дълбини
посял ли си над мисли и неволи.
Богат ли си на дух и на съдби,
които раснат с детството на воля.
И само ако всичко си видял
когато своя мрак си побеждавал,
тогава в своя мисъл и печал
духът ти е израснал до забрава.
Тогава ще напуснеш този свят.
И в неговото лоно ще напишеш
словата си дарени с благодат
на хората, които с тебе дишат.