Тупти от нежност синият ветрец.
Сред песните на птиците се рея.
Превръщам се в безделник и мъдрец
И съзерцавам облаци на кея. 

Рибарите се връщат в утринта,
по тъмно уловили безпокоя.
И палят хоризонта с яснота,
че синьото море е само мое. 

В безкрайната му шир от светлина
се сгушвам. И морето ми е къща.
Обичам тази морска красота
и неизменно в нея се завръщам.

 

Напипа нежна струна в мен!
Морско чедо съм, но отраснало и в Родопите?
А обичах солниците? Не знам колко тона сол съм извадил, но солниците ми развиха математическите умения Визуално, без сметки определях колко тона сол има в купчината на соларя От него зависеше авансовото плащане Отделно имаше комисия Не ме приемаха сериозно в началото- кой, този хлапак ли казва това?
Да, но хлапакът се оказваше прав
И стана чудо, почнаха да ме търсят за арбитър? Щом кажат, че цифрата е посочена от мен, комисията веднага я приемаше! Знаеше, че не греша!
Малко извън темата ти, но е свързана с морето!
А то заслужава само обич!

И аз имам страхотен окомер.
Това също е талант - да имаш способността за точно преценяване на разстояния, размери и пропорции визуално.
Окомерът може да се усъвършенства, но при някои хора е развит на изключително високо ниво, което се счита за професионален талант.
Благодаря за споделянето за солниците! Някога солта е била по-скъпа от златото. :)))

«От живото съзерцание към абстрактното мислене и от него към практиката – такъв е диалектическият път на познанието на истината, на познанието на обективната реалност».

Нали знаеш, че тази мисъл е от фундаменталната марксистко-ленинска теория за познанието? Нещо, което е въдворено от Вайшоп /масон илюминат/ за написване от Маркс като идеология. ;)))