Чувам в своята скрита дълбокост
гласовете на много неща:
на съдба, прелетяла с жестокост,  
на душата – гласът-синева.   
С глас на тялото сутрин се будя,
чувам ведрия глас на деня,
пърха с глас в мен добра пеперуда
и гласът на душата копня
за живот преизпълнен от радост.
Осмислителят в мен засия
от гласа на вселенската сладост,
който ражда с копнеж любовта.
Има глас на Духа и на Бога,
с който чуваме важни неща.
Има глас на сърце с диалога
колко обич раздавам с душа.
Има глас на ума и мистика.
Има глас на безкрая от сън.
Има глас на вековните викове,
преродени в нечутия звън.

"Независимо от житейската ви ситуация, няма причина да бъдете нещастни. Дошли сте с нищо, така че винаги сте на печалба." Садгуру

Това е добре! Добре е и освен тези, да чуваш и други гласове.
"Свестните днес, ги считат за луди ".
:-)))

Заслушах се в това богато многозвучие, усетих някакъв - търсен или не - емоционален баланс, някакво разбирателство между тези силни, самостойни гласове, чух хармонията между тях - и усмивката ми се разля нашироко като в кодата за нечутия звън:)
Поздравения, Дела!

Това е единствения смисъл на писането. :)))

Хехе, аз и с кучето си говоря на глас. За ангелите. И се чуваме доста добре. ;)))
Качвам ти в заглавието една любима Лудост.

След Ромен Гари и Казандзакис останаха много малко хора с изящно, омайно слово. И ти си такъв човек - с омайна реч. И смислена. :)))
Сещам се за книгите /антиутопии, но според мен са си чисти утопии/ на Шустърман и повече 3-тата "Звън" о трилогиятя "Дъгата на косата"
На човек с развинтено въображение като моето му бълбукат дълбоки и перманентни асоциации. :)))
Там има много съкровищни мисли. Ето някои мои любими:

"Човек няма душа, ако никой не го харесва. Душата се появява, когато някой започне да го обича."

"Животът на един храбрец струва колкото хиляди страхливи души."

Хайде и една от Казандзакис за разкош:

"Тъй като не можем да променим реалността, нека променим очите, с които я гледаме."

Тези гласове на живи хора ли са или на умряли!

Като прочетеш ще разбереш. А иначе... всичко е безкрайно живо - духът е вечен.

Има глас на ума и мистика.
Има глас на безкрая от сън.
Има глас на вековните викове,
преродени в нечутия звън.

Йее! Къде се губиш? ;)))

Чест и почитания за това вдъхновяващо творение, Дела!

Благодаря! :)))
Когато разделям стиховете си на Мощ или Сила, този е в графата Мощ. И мен ме разбърка когато се изля. Радвам се, че чувстваш на много нива!