Философски изкована,  
ще говоря в светлина.
Ще приемам от зарана
с радост всякоя душа. 

От сияещата същност
в този миг ще претворя
устрема в света намръщен
с щедрата си красота.

Лъчезарна по природа,   
в утринна виделина
най-достойно ще възходя
първопламнала в деня.

Ти прекрасно се пробуждаш. Ама други като се пробуждат ги цепи главата.

Има всякакво пробуждане. ;)))

Mysterium coniunctionis
Дела Раи

Когато в изпътувани мълчания
крещи от спомен плачеща въздишка
и лъхне в странно-утринно признание
сърцето в своя ритъм, стара книжка
припомня ми премъдро как в годините
на себе си не спрях да се кръщавам,
как вярвах в тази изповед руинна,
с която любовта ми се прощаваше.
Когато в непребродни чет`ристишия
съдбата ми любовно изрисува
два стръка мащерка, едно затишие
пред бурята отново да бленувам
душата ти. И лумна многоцветие.
Тогава нещо в мен се преобърна.
И вятърът с хвърчилото си цветно
рисуваше ме есенна от стърнища.
От тясното пространство на Хекубите
в мен зрееше бунтарството да пея.
Проскубана съдбата все ме губеше.
Поезията раждаше си змея.
И мислех си, дали от постоянството
разнищвах си душата на неволи,
или влекат попътните ми странства
съзнателния порив да се моля?
Молитвено сега притварям здрача ти.
И тайната на сетния ти порив.
Душата ми виновно те прекрачва,
готова за последния си полет.
По вировете лотоси издъхващи
копнеят да отворят венчелистно
съдбовната любов, но вече късно е.
А аз съм млада, за да те осмислям.


*Mysterium coniunctionis(лат.) – Тайната на обединението
/от книгата "Хвърчило по Вятъра"/