Когато ми липсва „талант” за вулгарност,
а той се продава в света,
когато се ровят през мен легендарно,
а аз съм най-чиста сълза,
опитвам отново на глас да мечтая,
да бъда през спомен добра
и както се рея, отпивам омая
от Божата правда в света. 

Надраствам суетното, ставам различна
от цветни мънистени дни.
И хуквам докрая с любов да обичам.
И пиша за хора сами,
които видели са светлата участ
на думи, родени в покой.
Узнавам – в безкрая за мене си случен.
И вече си истински мой. 

Говориш така и се рееш, защото явно си материално независима.

Когато живееш пълноценно се случва такова одухотворено помъдряване и осмисляне на живота, на радостта от живота и на дълбокият му смисъл, че разбираш колко безценни неща има извън материалното.