Божественият народ Българи, който расте от истини,
е носител на Божия плод и на ветровете неистови.
Роден от безброй слънца, израстващ в изгреви златни,  
отгледан е в чудна земя и осмислен в небесни понятия.

Божественият народ Българи, който създава вселени,   
земята ни чудна оре и я носи в пулсиращи вени.
От извори пие вода, от зелени ливади израства.
И няма такава съдба като българската – всевластна.

Художник: Александър Лудколев

Картината "Авитохол" е обобщен художествен образ от епохата на Великото преселение на народите, през която подвижният гений на прабългарите пренася от Алтай до Европа материалната и духовна култура на Централна Азия и на скитите от Причерноморските степи със силни и трайни връзки с големите цивилизации на Иран, Китай, Индия и траките.

В творбата е използвана символика, орнаментика и емблематика - израз на космогонните и космологични представи и вярвания за Вселената, характерни за прабългарите.

За композиционна основа на творбата служи изображението на тъй нареченият Прабългарски календар. Използването на неговата форма разрушава традиционната представа за картината в рамка и подсилва основата идея на темата.

Пластичните изразни средства, допълващи живописната основа, служат да изтъкнат отделните елементи от споменатата символика и емблематика. Интеграцията на отделните жанрове допринася за подсилване на народностните особености.

В центъра е хан Авитохол, първи в Именника на българските ханове, родоначалник на рода Дуло и българите, който се възцарява в годината Дилом /змия/, в месеца Твирем /четвърти/ - според историците някъде между 145 и 165 г..

Авитохол, живя 300 години, родът му беше Дуло, а неговата година дилом твирем.

/из "Именник на Българските Канове"/

Страхотен стих- веднага си го направих блог вълна!

Радвам се! Ето ти още няколко мои стихотворения за България и за Българите. :)))


Българска земя
Дела Раи

Ти си угар-живот, в който тежки жита са изсипвали
на дедите ми всичките дни, преживени с възторг.
И осватбили всяка мома сред ръкойките кипнала,
мойте баби мъдрували с приказки в стария двор.

В две-три шепи земя са засаждали бъдното комкане
всички майки родили неземно-красиви чеда.
А земята ни българска с извор бълбукала в стомните
и разхлаждала нежно горещите мъжки чела.

Побелели от сняг всяка зима препускали вихрено
на бащите ми буйния впряг от небесни жребци.
И земята, тресяла се в стъпките, с радост притихвала
и заспивала в чашата вино от тежки сълзи.

БЪЛГАРИЙО МОЯ
Дела Раи

Българийо, ти свято чудо
умито в слънчеви лъчи,
отрасло с ветровете луди
на свойте силни планини.
Дарила спомена забравен
за чист поток и синева,
за мъката, за пътя славен
на всяка български душа.

Народ сме горд - от мъченици,
пребродил много векове.
На светлината ученици
сме всички твои синове.
Българийо - земя светиня,
голяма колкото сърце,
за теб е радост да се гине
и да се пишат стихове.

България свещена
Дела Раи

Описана от петокнижието обетована земя
е сгушена в прегръдките на Рила.
Адам и Ева – протосимволи на мъж/жена
са стъпвали по нашите земи с първична сила.

Съзвездията две ги въдворили тук, дарили дом
и първите човеци заживели - печатът с ДНК е силен.
И се разлистил в планините Божият геном,
а после Пирин и Родопа с радост го развили.

От символите, разчертали път на знанието
и мисията свята - сътворението на света,
за съхранението на живота в бъдещо съзнание.
О, българи, обичайте свещената страна!

БЪЛГАРИ
Дела Раи

Българи с древни души скитат в мене.
Българи стари, велики, добри.
В бедност поставяни все на колене.
С подлост поробвани горди души.

Българи – нашето име ще нося
винаги в храма на свойто сърце.
Наште достойнства, дори да сме боси,
дават ни святост и силни криле.

Българин значи да бъдеш обичан.
Сам да градиш от мечти своя свят.
Българин значи да бъдеш различен.
Българин значи – духовно богат!

ПЛАЧ ЗА БЪЛГАРИЯ
Дела Раи и Ясен Ведрин

Често, брате, скришом плача. За света скърбя си нощем -
че обичам си палача, и светеца в свети мощи.
Чаша пълня с тежко вино - мъката си да изпея,
щом за моята Родина никак не горя, а тлея...

Тъмни юроди я срамят. Глозгат като за последно.
В гръмките си речи мамят. А народът гние бедно.
Туй - морал и чест човешка, вече никой не зачита.
Тежко ми е брате, тежко! И душата ми залита.

Где е Левски мъжка клетва над пищов и кръст да викне?
Где е святата ни жетва? Где е изворът да бликне?
Не останаха погачи. Сал сълзите са солени..
Често брате, скришом плача, за децата неродени.

Грустно, брате е в душата! Кокали белеят в тъмно.
От България богата всеки граби стръвно, стръмно...
Сал остана ми сълзица, в края на окото, скромна.
Плача, брате! Мъченица е България, огромна.

Доста си прекалила в апологията си за българите.

Предпоследното ми направи особено впечатление: таланта ти е огромен,по твоите стихове песни трябва да се пеят!!

Твое мнение, с което не съм съгласна. ;)))
Българин е титла и после националност.
Толкова сме титанично величави, че само непознаващите Корените и Крилата ни отричат, хулят и комплексарски нищоказват за Родината си.
Крайно време е хората с пукнатини да млъкнат изучавайки истинската ни история. Негативните масовки скоро ще изчезнат завинаги. :)))

Благодаря!
Ето едно за народна песен:

На дядо
Дела Раи

Чешма да сградиш, дядо, чешма за чудо и приказ.
Девойките менци да носят, момците - да ги напиват.
Ръцете венци да сплитат. Нозете хоро да вият.
Баницата на слънцето да отхапят. Вино да пият.
Земите български, дядо, с череши черни да кръстят.
Деца да раждат в постеля, топла от мисли пъстри.
Земята да ръкоделят с шевиците на гората.
Зелени, жълти къдели да шумнат навръх земята.
Чешмата росно да пее песните стари на баба.
Да шупне и хрускавее бялото зърно в хляба.
И зная, дядо, ще грейнеш, ръце нагоре ще вдигнеш
от гърлото силна ще рейне на песните тънката сигла.
Вечер здрачът щом вземе луната в ръце като стомна,
от приказките ти, дядо, отпивам... навеки да ги запомня.

Сериозно предизвикателство за осъзнаването на дълбоките житейски истини, съпътстващи древният български ген, който е дошло времето да се прероди в духовния потенциал, който носи в душата си!

Духовните Българи са си тук. Гурбетчиите да му мислят. Казвам го с тъга. Болното чалга-родителско поколение отгледа емигранти-невъзвращенци. Скоро прочетох една чудна мисъл на Наполеон при Белароза: "Образованието на детето започва двадесет години преди раждането му с образованието на родителите му."
Но си прав - дошло е времето да се осъзнаят оматериализиралите се и обезценилите се, които плюят грозно по България и тътрят съдби в чужбина. Тук има вече около 7 млн., заедно с прибралите и О`Съзналите се. А по света остават около 10 млн. българи-чергари. Одухотворените ще се приберат. Другите сами си късат Националната карма. Изборът е Съдба.
Да са животворящи обичащите Родината си!