Животът с годините грабва един по един героите.
Вече никой не мисли за хляба. А си спомняме с радост своите.
Губят се хората за обичане. Сгъстяват се в малко число.
Един друг си приличаме. И знаем, и знаем защо… 

Приятелство, равно на обич, бележи животите с истини.
И ние не искаме повече от спомена в нашата мистика.
Когато възкачват небетата тези хора, които обичаме,
знаем, навеки ще светят, а ние в тях ще се вричаме.

А би то от много обич почва да ти сладни и ти се иска да пиеш една горчива бира.

Горчилежите не са за мен. Сладостта от живота и любовта ме вълнуват. Иии... Долче фар ниенте. /Сладостта да не правиш нищо или Насладата на нищоправенето/ :)))