Изящни стъпки – лапички на коте,
притичали през прага на дъжда.
Отпивам миг от мъдростта на Гьоте.
И някак светло тръгва ми денят.

Завръщам се в сиянието скрита.
Живот живея, светещ от мечти.
На слънцето от огнената пита
се ражда всичко в мене. И гори

душата ми, за обич отредена.
И ражда вдъхновение в захлас.
А всяка дума – истинска вселена –
в сърцето ми прелива от екстаз.

Тази сутрин си се събудила особено вдъхновена.

Чудно! :)))

ВалеросЧучулос, нали знаеш, че те трия преди да ти чета коментарите, но днес с бръсенещ поглед хванах един образ, на който се смях с глас. :)))))))))))))

Вдъхновението ме е споходило априори и не мога да се отърва от него. :)))