Сиянието в мен царува. Ти вечността в мен въдвори.
И любовта ти ме ветрува през всичките ми светли дни.
Свободни границите чезнат на истината в светостта.
И само в истинската бездна ще ме преражда любовта.
От обич чудна до омайност сърцето ти красиво чух.
Мистично, древното ни тайнство ще ме покръства с твоя дух.

Художник на корицата е чудния Николай Нинов.
Скоро в поредицата "Моите художници" ще ви разкажа за него.
Благодаря ти сияен, Художнико!

Това нова книжка ли е! Поздравления!

Ново книжище. :)))
Благодаря!

И ако истините, даже са лъжливи, повярвали във тях отново, ще сме живи. ИСТИНАТА- НАЙ ВЕЛИКОТО ПОНЯТИЕ БЕЗ СЪДЪРЖАНИЕ.
- Опит за поетичен завършек на една тема. :)))

Еее, няма "лъжливи" истини. Това би било оксиморон.
Имам стих по темата. А сега ми дойде като асоциация друг мой стих - виж заглавието :)))

Близка далечност
Дела Раи

Схоластиците някога пееха вхором
за интенции в Бога вменени с канони
и през времето втурнали порив да спорят
се преслучиха в много житейски закони.

После крайният изход вмени своя поглед,
че животите значат когато сме двама.
И от облаци спрели в небесния погреб
се взривяваха устни дъждовни от пламък.

Оптимистите знаеха вкупом за тайна
от мастилени нощи, вградени в икона.
И с упойваща своя прабездна сияйност
прерисуваха този свят с нови закони.

Днес е време за Табула раза в душите,
от което се учим да бъдем правечни.
И когато сгъстим до незнайност мечтите
преузнаваме своята близка далечност.

Оксиморон е противоречие на аргументите, истина е това, в което вярваш, а абсолютна истина няма, така че по скоро е оксиморон, ако наричаш истина, това в което не вярваш. Затова има толкова различни истини.Прояви усилие да прочетеш последния ми пост за да схванеш контекста на написаното. Сигурен съм, че ще ти е интересно. :)

Има Аксиомни Истини, които не зависят от нищо субективно. Писала съм в блога за това. Не ти ли пратих есето за истината?
Онова започващо така: "Тези, които знаят истината, не са равни на онези, които я обичат, а онези, които я обичат не са равни на тези, които я следват."

Ще прочета при теб като се прибера и после ще коментирам.

Само няколко Абсолютни истини като Закони и то в Рациото, че ако се отплесна философски с Емоциото ще те зарина с абсолютни истини:

1. Закон за тъждеството – A = A /всяко нещо е равно на себе си/

2. Закон за непротиворечието /не може едно твърдение да е едновременно вярно и невярно в един и същ смисъл./

3. Закон за изключеното трето /едно твърдение е или вярно, или невярно./

"Cogito, ergo sum" – "Мисля, следователно съществувам."
Дори съмнението предполага наличие на съзнание.

Ето още 3 абсолютни истини, засягащи планетата ни и важащи за всички:
1. Земята обикаля около Слънцето

2. Водата кипи при ~100°C при стандартно налягане

3. Гравитацията съществува.

1. Не всяко нещо е равно на себе си. Най елементарния пример е, че всяко нещо, каквото и да значи това , ако съществува , то е във времето. Но времето е променлива, заедно с "нещото", така че няма как миналото да е равно на настоящето, или бъдещето. В математиката , така е дефинирано, да е равно, но не във всяка математика 2. Квантовата механика вече многократно е доказала и се ползва, точно от суперпозицията, която твърди, че "нещото" е едновременно в много състояния. Това се ползва в квантовите компютри практтически. 3. от 2 следва 3. Т.е. бинарната логика невалидна за действителността , а може само да е приблизителна и вероятна. За да дам пример, ще кажа, че никой "обект" не може да претендира за уникалност и винаги в представите ни е събирателен обект с изброими характеристики, т.е. вероятен, докато в реалността са с неизброими характеристики. "Cogito, ergo sum" не означава нищо, докато не дефинираш мислене и съществуване недвусмислено. Земята не обикаля около Слънцето, защото Слънцето се движи и най малкото Земята се движи по спирала след Слънцето. Т,е, трябва да спрем слънцето за да се движи земята около него. :))) Водата кипи при различни градуси, има флуктоации зависещи от хиляди аргументи, като радиация, чистота,...., точност на измерването която никога не е точно 100 градуса, а вероятно около 100, може би :))), Гравитацията съшествува- Никой не знае, какво е гравитацията, няма обяснение, а само констатации и очаквания от тях..., а когато не знаем какво е нещо, не можеш да твърдиш, че съществува или не. Въпреки, че дихотомията е локално твърдение, субективно, ние го създаваме , защото е единствения, макар и порочен начин за познание на действителността. Тя е вълнова, цяла и непрекъсната, а нашата представа за Нея е дигитална, отделни субективно избрани области с поставени от нас гранци, превръщаме я в дигитална и виртуална действителност, което е принципно различно по много неща. Едно от тях е, че логиката е релация в множества, като да речем причини към следствия, но в действителността множества няма, тя е цяла и непрекъсната, а следователно логиката ни не е адекватна към Нея. Ние винаги закръгляме, защото не можем да сме точни. Закръгляме до удобни за нас стойности, до неистини, не до истина. Теоретично е невъзможно, заради различната топология на пространствата. Истината има ясна дефиниция, която за нас е недостижима и се налага да я заменяме с Вяра. Все пак събери сили да прочетеш поне един мой пост и да го коментираш. :))) Ще се радвам да съм сбъркал, защото от една заблуда, вероятно ще попадна на по приемлива. :)))

Е, тука вече ме разсмя искрено. Аксиомата е твърдение прието за истина, безусловно и естествено, заради това са чисто субективни. Т.е. субективните истини нямат нищо субективно. Ако това не е перфектен пример за оксиморон, здраве му кажи. :))) Но... този пропуск е оправдан, все пак си Осияна от Любовта, а това си е сериозна причина. :)

Когато си достигнал нагорното си Небе и си чист Дух, ти е позволено да носиш Истината в Себе Си. Не бих коментирала подобен Божествен завет като Истината в спор, за да се "роди". За мен Истината е пер се.

Трябва да сме наясно и със Скритостта на Истината. Тя се описва като мистична, бездънна и безименна. Тя не може да бъде напълно изразена с думи, а се узнава само вътрешно. И се проявява чрез Любовта и Мъдростта. И както казваш... бидейки Осияна от Любовта, позволи ми да запазя мълчание за Обективната Истина.
Може да си говорим за моментната истина, актуалната истина, или философската истина, но там има... много малко Истина. :)))