Чета една интересна психологическа книга.
Тя описва огромния поток от гуру, йогини, фасилитатори, коучове, учители по щастие, корифеи по семейни констелации и др.
Размисляйки се провидях как на всеки човек залитнал в тази посока се падат по няколко „учители” на Живот. В същото време познавам доста хора, които трошат много пари в тези безумни масовки и курсове за личностно развитие, вместо да се концентрират в Сегашното си ползвайки собствения си потенциал и самопозовавайки се.
Забелязах и още нещо – всичките тези хора говорят за травми от миналото и страхове от бъдещето.
В този консуматорски век никой не разбира, че товари болно его с още по-болни схващания.

И така стигаме до Тайноведението за Истината:
В незримата видимост плува безкрая.
Когато сме придобили Същността си започваме да разбираме, че Изворът на Истините е в нас. Разбираме ограниченията си само когато виждаме Безкрайността.
Вътрешния мир и покой са много по-важни от това да сте прави или съвършени.
Има в живота събития, които са извън световете. Те съдържат заряд от Истината и винаги ни носят уроци. Който ги научава в един момент става Озарен. И истината е част от душата му, пътя и живота.
Тези, които не учат си ядат духовните шамари докато не научат. Сами. Учителят не те научава на нещо ново, а те кара да надникнеш в Себе си, за да откриеш добре забравеното старо познание, което носиш. Ти се раждаш с този потенциал.
Ако метафорично наречем истината Птица, то узнаваме, че никое небе не е последно, че всички летим в различни небета и от там разминаването.
Птицата летейки само в нагорните небеса вижда всички, но не всички виждат нея.

В дълбините си човекът носи един духовен покой, който съдържа всичките ни важни и фундаментални космически истини, които са аксиомни. Другото е разнообразие от вярвания и представи. Нашите представи крепят само собственото ни верую.
В онзи мистериозен покой дреме нашето Свръхбитие. С няколко думи Истините идват от Източника - дали ще го наричат Абсолют, Върховният Елохим, Бог, Алах, Космическо съвършенство, Творец или Ноосфера, няма никакво значение.
Човек черпи от този прадревен и сияещ източник опознавайки Себе си де профундис. И всъщност Смисъла, който всички търсим е точно там - в ограждащата ни Мистерия, наричана наш планетарен Дом. Дом съставляващ всичките ни мечти, желания и потребности, оставащ онзи удивителен пристан, в който сме си Ние.
И както казва Оскар Уайлд:
"Глупости правят умните хора. За останалите е ежедневие." 

радиото и в Интернета, веднага те наскачат като бълхи. Може би това е днешната форма на позабравеното от соца "наставничество" на Ентелектуалците" над трудовите колективи. Понякога имам угризения, че с драсканиците си и аз се присъединявам към кохортата им...

за безнадеждни патарани-"поетеси".

Горните ти впечатления ме наведоха на една не моя мисла:
Тази планета не е модел за здрав разум и всичко, което се счита за нормално тук, кара останалата част от Вселената да изтръпва от ужас.
Относно глупостите, един ги е формилирал в пет закона. Не ми се описват, че ще стане дълго.
:-)))

Че си "патаран" - патаран си. И донейде и поетеска си... с това мекокитно излъчване.
Но кое в теб храни тази ти злоба и завист, при все, че ми сваляше шапка и крещеше с големи букви "ТОВА Е ПОЕЗИЯ!", когато четеше стиховете ми идвайки в блог.бг, така и не разбрах. Не ми е и нужно - това, което говориш отразява единствено теб.
Ето ти и моя отговор, чудесно формулиран от един титан:
"Всичко, което виждате в мен, не е мое - ваше е. Мое е това, което аз виждам във вас." Ерих Мария Ремарк

По принцип Учителят идва не да те научи на нещо ново, а да ти припомни това, което вече знаеш. Еволюцията на човека и духа му се случва в дълбока самота, тишина или сливане с Природата-майка - който както го може.
Древните можещи хора, защото знанието не е за знаещите - то е за можещите, са учели единствено от Източника /Творецът, Абсолюта/, посрещайки Тайната в себе си.
Някои пък се учат от великото Неприсъствие. Други закърняват духовно, защото са хранили Черния вълк в себе си и душата си.
За теб незнам... Говорейки си, ти си от чувстващите Поезията, което ти е достатъчен атестат. :)))

Тук в блога има един учен-експериментатор, който следя с интерес - Hakoa. Той произвежда Огледалата на Козирев, а вече е започнал да прави и Многовълновия осцилатор на Лаковски.
Може би само такъв вид хора помагат за здравето на другите - физическото и духовното.
Както и поетите. ;)))
Иначе твоята мисла за тръпнещата от ужас Вселена, все повече катери нагорнищата на невъзможността човечеството да се освободи от самозаблудата, че е само, единствено, развито или умно.
Човечеството трябва да се скрие в удивителна притихналост, да се концентрира над себеразвитието си, етичния космически кодекс и любовта към Планетата-майка Земя /както направиха заключвайки се и после избухвайки, но в технически и икономически смисъл, през миналия век държавите наречени 5-те Малки тигъра/ и когато осъзнаем Мисията ни като планетяни, създадени като съвършени биороботи, имащи всичко, да създадем своята преПълнота от познания и в неизтощимата си енергия бликаща Отгоре, да пораснем. Всякак.

Мисля да изчакам с коментара си, докато стигна последното небе :*))))

E, недей. Никое Небе не е последно. ;)))))

То и ние, кратък състав, в т.н. ковид пандемия, изобретихме модул "Дойран ||", непозволяващ развитие и разпространение на същия, както и редица други болести по хората и животните. С държаВнИте институции, откат.
Що да си пиля клавиатурата. И за кого.
:-)))

Не съм чувала за "Дойран ||". Разкажи малко. :)))
Много харесвам Изобретателите. Имам двама братовчеди физици. Големи са! И твърде скромни. А много умни.

"Антон Палыч Чехов однажды заметил,
что умный любит учиться, а дурак – учить" ...
Е, поучаващите са много повече от обичащите да се учат.

И както казва Оскар Уайлд:
"Глупости правят умните хора. За останалите е ежедневие."

Така е. Но има и доста хора, които тичат други да им създават реалността. Това понякога са доста вредни влияния, които проектират в живота си.
ГурОвците, често са нещастни в детството си. Познавам едно дете, което имаше доста лош родителстки пример пред себе си и беше доста нещастно в детството си. Днес с някакъв измислен курс стана "учител по щастие". Извратено направо! ;)))

Тъжно, но факт!

Оскар Уайлд е любимият ми остроумник. Споделям още няколко негови мисли, които са ми любими:
Кой е беден, ако е обичан?

Нищо, което си струва да бъде научено, не може да бъде преподадено. /Точно в контекста на моето есе./

Жените трябва да бъдат обичани, не разбирани.

Амбицията е последното убежище на неудачника.

И любимата ми: Не може да правиш едни и същи неща и да очакваш различен резултат. :)))

Няма как да чуеш, щото знаем десетки и неопределен брой от тогавашните и сегашни основни институции. Знам, че колкото повече говоря, ще последват повече въпроси. Кратко. Модула няма батерии, не черпи ток, няма захранване по нашите понятия. Всичко необходимо взема от Космоса и Вселената. И има мултипликационен ефект. За кратко време при разбиране от правителствата, много болести ще изчезнат от "кълбото" Земя ".
Викам на шефа, добре че не ни разбират, щото ще изчезнем като Тесла и много други.
:-)))

Даам... сега разбирам!
Вчера си купих последната книга на Дан Браун "Тайна на тайните". И там така Катрин е на път да издаде революционна книга, съдържаща експлозивни научни открития за природата на човешкото съзнание... разкрития, които заплашват да пометат установени от векове схващания. И хоп... изчезва.
А преди време прочетох първия му бестселър - "Цифрова крапост". Е, няма какво да се каже. Нещата отвана са поели извратения си ход, без оглед на Природа, Космос и Вселена.

Тази креатура с никнейм "dovolen", който каканиже катадневно за някой си Аврам, къш от къщичката ми! Или говори по темата.
Или си се лепнал тук заслепен от интелекта на почтиАдаша ти nedovolen?

Ето, постигна внимание, сега се шкартирай от тук. ;)))

Това, доволното, се появи преди няколко години. Или е с метални отклонения, или се прави на такова. От нищо не поема. Следва ме, но си го изкарват и съвсем други.
Добре, че го триеш.

Вероятно е доволен от себе си. ;)))

Безценни Истини са те!

Мисля го за чудото на 19 век, както Ромен Гари - на 20 век.
Словесни приказници!