Залезът вече претрупан от багри
нежно проблясва с последни лъчи.
Лодките спускат платна и полягат
морно в прегръдка от морски вълни.

Нарът налива гранатови устни
с пивко червено. И блясва дъга.
Плажове есенни - цветни и пусти,
с нега преливат в очите  тъга.

Грозде дъхти на любов и на вино.
Ябълки греят през слънце и дъжд.
Лъч от смокинята рейва в малините.
Птиците пеят в цъфтящата ръж.

Круши златеят в ракиена глътка,
есенно-сладки протягат клонак.
Вятърът зрее в камбанна прегръдка
скършил с дъха си предзимния зрак.

Гали маслините обедно слънце.
Сок им налива в доброто сърце.
Чупи в краката ми есенни грънци
танц от листа в морскосиньо небе.

Е–е–е, най–после се откъсна от лятото и дойде при красотата и изобилието.

Е, как... есента ми е любимия сезон.

На въздишките струните
Дела Раи

Прежълтелите ябълки тихо златеят.
Под прозорците хленчи от мъка нощта.
Аз не искам на прага ти стих да изпея.
Просто искам сребристо, с теб пак да мълча.

Прокамбанили тихото вмъкват се в мене
на въздишките струните, в дрезгав захлас.
А душата ми-странница сгъва колене
и молитвено шепне в мен, пак с твоя глас.

Искам волните птици при теб да долитнат
да целунат душата ти с мойта душа,
да посипят мечтите ти с новото скитане,
от което творим в своя свят Любовта.

На въздишките струните
Дела Раи

Прежълтелите ябълки тихо златеят.
Под прозорците хленчи от мъка нощта.
Аз не искам на прага ти стих да изпея.
Просто искам сребристо, с теб пак да мълча.

Прокамбанили тихото вмъкват се в мене
на въздишките струните, в дрезгав захлас.
А душата ми-странница сгъва колене
и молитвено шепне в мен, пак с твоя глас.

Искам волните птици при теб да долитнат
да целунат душата ти с мойта душа,
да посипят мечтите ти с новото скитане,
от което творим в своя свят Любовта.

Пия си кафето, чета те и слушам с удоволствие.

Кефота! :)))