Решимости
Дела Раи

Когато сутрин се гневиш над хорските дела безбожно,
когато пъчиш все гърди, когато се прегръщаш с ножа,
когато в мрака си пленен и стъпката ти щом е ситна,
и в нищото си вкоренен, и нямаш силата да литнеш,

тогава знай, че си длъжник на собствена духовна мрежа,
че котва ти е всеки миг и празнота те въртележи.
И може би ще прошептиш Божественото име с вяра?
И гол – без лустро и фетиш, ще стреляш вътре – право в Звяра.

При различни мъже е различно. Както, в по-малка степен, и при жените.

При чувствата няма пол. Всеки човек носи в себе си Ин и Ян. Има мъжки момичета и женчовци.
Истинският мъж обича докрай и чувствата му са силни и вечни. :)))

"всичко плод е на ръката,
да живей, живей трудът!" ...

Следващият ти коментар изчезна, а беше много интересен. И тъкмо се вдъхнових за дълъг отговор и... край.
Здраве да е!

Е, да... така е било през отминалите два века. Сега пумпалът на еволюцията се върти с бясна скорост в нагорни небеса, в които само чувствата раждат мисли и смисли.

Те са природеният ни център за оценка, реакция и поведение, до момента, когато духовността, мисленето не става силно, до степен да оспорва себе си, като доминиращ център за оценки, реакции и поведение. Този първи център е на разположение на всеки, без значение на менталните му ресурси. Живеем в битка между тези два центъра за доминиране. Даже в Библията е посочено, че ще загубят Рая, ако ядат плодовете , от дървото на познанието - Духовното. Ще загубим Рая, като загубят покоя, точно заради тази чутовна битка, между чувства и Дух, във всеки. По степента на доминиране на някой от двата центъра, се познава, степента на духовното, на човека във всеки. Неразделни са, защото втория център е надстройка на първия. Няма пълно надмощие, никога, но духовния център обуздава първичния на Егото, като го кара да е шастлив от силата на Духа и когато е по бърз при спасението му.

Благодаря ти за тези мисли правдиви!
Духът еволюира чрез чувствата. Смислените чувства са духовни по своята същност - любов, смирение, емпатия, прошка, съпричастие, доброчестина...
Има небесни чувства. Има чувства на закоравялото сърце. Има егоистични чувства. Чрез чувствата еволюираме духовно, осиявайки живота си. Истинските духовни чувства раждат копнеж към по-голяма чистота на душата, по-дълбока святост.
И си прав, че всички други чувства предизвикват сблъсък с Духа, докато започне градежът. :)))