Тишината е място, в което се връщаш.
Миг интимност в света ти от шум в безпорядък.
Тя те пази безмълвно. И в нейната къща
през самотност и размисъл бавно присядаш.  

И пробуден внезапно в безкрайната тихост
преоткриваш се вещ в много чудни посоки.
Имаш истини в тази прадревна безликост.
Сътворен си безмълвно в интимна дълбокост.

• Когато пустословието изчезне, ще настъпи Великото мълчание.

Да го помолим!
И да не забравяме, че Истината извисява Пътя ни в търсенето и постигането на Себе си.
Истината дори в тишината крещи с пълен глас към света ни лишен от духовност и принадлежност към доброто.

За пустословните - да, ще настъпи.
А дълбочинното, истинно и праведно словото ще прекрачва световете и ще сее истини и радост докато свят светува. Чистотата на словото и духа на думите ще благотворят от и до Вечността, пречиствайки катарзисно всички души, докато узнаят, че Думите имат душа.