Изгряващо безумие съм в залезната здрачност.
И имам остър ум, и на Окам бръсначът.
Изкачвам си нагорнищата с многото пътеки.
И смея се с флигорните на всяко земно ехо. 

Небетата над мен трещят с парадната си истина.
Животът ми е кръстопът. Посоката - осмислена.
На кръста си с любов кървя. И вярвам, че съм светла.
В хармонията съм добра и озарявам световете си.

"Изгряващо безумие съм" – не си само ти. Всички българи са като теб и значителна част от човечеството.

БЕЗУМНОСТ
Дела Раи

Беше лятното тихо мечтание
и далече, далече гореше
от едно непопито страдание
малка песен, която болеше.
Стар магьосник събирал пътеките
извървя на гората ми тайните,
а отгоре през облаци лекост
в мен гнездяха вълшебства незнайни.
Много вечери тичахме, тичахме
по ръба на заспало мълчание.
Аз привикнах от радост да сричам
всяко твое безумно желание.
И когато ме грабваха думите
в твои милващи, милващи устни
се откривах - безкрайна безумност
сред душата на макове пусти.

Безумието има много красиви състояния.