Страданието на невинните
се плаща скъпо и прескъпо.
От причудливите руини
съдбата бие своя тъпан.

През кръчмите на незабравата
пияна вярата възкръсва.
Човекът гордо е изправен
в небесната си Божа църква.

От кулите на невидяното
най-пълнокръвно се отричаме.
Обрекли сме се на призваното
докрай да можем да обичаме.

taka e

Винаги се чудя... когато ми кажат, че съм странна птица, всички искат да опознаят странностите ми, а никой не пита Защо съм птица и как летя, в кое небе и откъде знам, че никое небе не е последно. :)))
И аз благодаря!

И някак хем отдавна е така, хем е някак непроменимо, а същевременно кръговратите не спират. :)))

Всичко е до време, включително и "да можем да обичаме".

Има и безкрайна обич, за който е имал щастието да я срещне. :)))