Много хора не знаят какво е Истина и че знаещите и можещите я, следващите и изповядващите я не са равнозначни:  

"Тези, които знаят истината, не са равни на онези, които я обичат, а онези, които я обичат не са равни на тези, които я следват." 

"Истината не е доброта, не е човечност, не е окованост. Истината е Лазур, Ефир, Еликсир и Свобода." Йохатор Дарат

"Истината е Слово, което може да размества, т.е. да преобразява, Реалността, защото на Изначалното Слово е дадена Висша Власт.

Тези, които са развалили Словото, са изгубили живота си. Те са изгубили Ключа към себе си, защото Словото и думите са Ключове. А защо са Ключове? Защото са Духове. Човекът трябва да знае, че когато е развалил словата и думите си, те ще му отмъстят, защото са Духове." Из Древнословия

"Зарама - Истината - е покорна на Смирените, но знаещите биват покосени от нея. Името на истината е Проникване."

Истината
Дела Раи

Свалям в календара на тълпите
последния си безразличен ден.
С лунната погача се заситих.
Пях в безкрая истинни рефрени.

Истината всякога възкръсва
в чудните безкрайни свободи.
Аз сама в сърцето си я кръстих.
Изковах я в хиляди съдби.

Ако "Името на истината е Проникване" то истината не е константа, а процес. От тук биха последвали "некои съображения" относно нейното познаване.

Шестият старец не може да знае повече от мен. Истината се потвърждава в практиката, а тия старци само клечат на сянка, философствуват и нищо не правят на дело. Истината не се заражда в сърцето, а в главата. В сърцето се заражда вярата.

И двамата сте задали отговори достойни за философски трактати. :)))

Мъдреците са висше Божествено творчество. А Арамоните - старците са древни мъдреци, просветлени от Единството. Те познават и Възхода в падението си, и Замисъла на благословението, защото са служители на изначалието.

Изборът свързан с Истината е действие. То е като при Любовта - тя не се придобива, тя се дарява. И това, без съмнение, зависи от Светлината на Себе-то. Всеки сам по себе си е Стремящ се към Истината. Колко остават с нея, в нея и до нея е друга песен. Всеки с амбиция да изпревари другите тича надолу. Отъждествяването на Истината с временните ни телесни усещания е самогрешка, която засенчва.

Достъпна е за всеки, защото всеки я създава, като вярва. На мига, когато спре да вярва, истината се заменя с нова "истина". Едва ли има човек, да твърди, че нещо е истина и да не вярва в нея. Може да си я кръщаваме всякак, но става такава, когато повярваме в нея. А митът за абсолютна истина е отново плод на вярата. Все пак, как да познаем истината, онази която не съществува? Как-никак. :))) Темата е доста сериозна и обстоятелствена, но трябва да се преборим за чувството за сигурност без нея. Важно е, зашото контрапункта - лъжата , днес е екзистенционална заплаха за всички ни. За целта са необходими точни дефиниции и адекватни превенции, която е проблем.