"Искам да гръмне горещия вятър
и докрай да отвори вратите.
Искам да тръгне отново земята
след кръстоносния марш на щурците."
Борис Христов


"След тебе злото диша като хрътка.
(Доброто е обществено понятие.)
Разтвориш ли ръцете за прегръдка,
ти вече си удобен за разпятие."
Добромил Тонев


"Ала в нивите пепелно бели,
не покълна зърното, смълча.
Леден вихър с коне побеснели
в ненадейния ден профуча."
Сергей Есенин 


"Две неща ми трябват на земята –
те са любовта и свободата.
Жертвал бих живота безвъзвратно за любов.
Любовта да дам за свободата съм готов."
Шандор Петьофи

"Дървото, храста, камъка, пръстта,
въздишката, която ти се дава,
са само елементи от света...
О, смърт, нима чрез теб се изразява
природното единство... Идва час
и всичко се покрива със забрава...
И нищо не остава уж от нас,
а именно чрез нас светът остава."
Иван Методиев

"Веднъж ли сме умирали от жажда,
докато сме се давели на плитко?
Животът ражда първите миражи
в мъглицата над детското корито."
Добромир Тонев


"Усмири се душа, че до гуша
ти дойде нежелания свят.
Вече никой звънчета не слуша,
уморените пътища спят."
Сергей Есенин


"Проклятието трая дълго,
а после, щом зъвърши всичко,
видях дървото как си тръгва,
накуцвайки от непривичка."
Орлин Дянков

"Така животът си изтича...
Озърнеш се - ни чужд, ни свой.
Луна в ръждивия покой.
А през луната - Бог наднича."
Иван Методиев

А, по–скоро "Едностишия съдържащи ядрен взрив".

Фениксов код
Дела Раи

Когато злото бавно се сгъсти
и въздухът, опален, не достига,
когато гасне пламъкът в очи,
и чувството за чест глава не вдига,
когато мизантропите ломят
душите си окаяни с несрета,
когато на житейски кръстопът
приемеш от лукавия проклетост,
когато суетата ти е трон
и никой път след тебе не поема,
когато полигамният мормон
навира крак в духовното ти стреме,
тогава всичко бясно се руши,
устоите пропукват безпощадно.
От изворите с кървави води
умиращите пият за парадност.
Но този свят с катарзисния код
в основите с доказана човечност,
пак фениксов възкръсва за живот
в олтарите на срутената вечност.