Знаете моята класация за жените, но нека пак я припомня:
- женичка;
- женче;
- Жена;
- женище;
- и женоария;

Мел Гибсън: "Обичам жените! Те са най-прекрасният замисъл на Бог!"

Мел Гибсън е един от най-харизматичните артисти. Роден е в Австралия в артистична среда - баща му е писател, баба му - оперна певица. Роден е в семейство от 11 деца, а самият той има 9. /7 от една жена/.
Той е една от 3-те звезди, която губи дома си в пожара в Лос Анжелис.
Обявен е за специален посланик на Холивуд, заедно с Джон Войт и Силвестър Сталоун.
Той е един от най-успешните актьори превърнал се в продуцент и режисьор.

Вечната жена
Дела Раи

Гнездо на радост, бяла пелерина,
момичето с цветя по пътя твой,
неземните черешови градини,
пригласящ на тъмата кучи вой,

притихнал шепот, сърпът на луната,
на щурчова китара песента
и изгревът отприщил светлината,
която ще избликне с мен в нощта.

Тогава ти, пристъпил като огън,
ръце разтворил – ангел и стрела,
въздигнал ме в прегръдката на Бога,
ме припозна за Вечната жена.

ми изглежда като негърка културистка, или като онази руска меца, която отказа наша Станка Златева от борбатЪ. Може би затова ище момува милата. В сексуалното единоборство повечето мъже ще бъдат "туш"... :))

Да, да... напипал си точно образа, олицетворяващ женището.
Аз имам една близка съдийка - тя като скръцне на мъжа си със дзъбки и той веднага става "строй се, преброй се". ;)))))))))
Обикновено женищата са бойни лели-командори и женствеността им е напълно чужда.

Спрях да следвам геометрията на простичките неща. Изпростя ми. Вече ме вълнуват фигури като Метатрон, Цветето на живота и др.

Това е само едно от модните течения в Холивуд, на което вече му мина времето.

Защото аз съм всичките жени...

Сега когато спиш, Дилтай... и знанието за живота, изплува в моя хоризонт като незрима тайна нота... говоря вместо Теб. И пак далечна сея, в небето с вечността на дива орхидея в трепкащите мои устни, твоя шепот.

Ограбваш ми сърцето, привдъхнат от любов. По кожата си чувствам те уютно. Катастрофа навътре в мен се случва с ритъм луд. И като в стар роман, но с хепи енд, като поема на Дюпен, в която призовавам срутване в изтръгнатите камъни от вятъра в стиха на Виеру, през който ще политам и водата, в която ще се гмурна, заедно с душата ти, която ме обича. Като безбрежната жена на скъпия крайбрежен мъж, изпята някога от Перс. Като бонбон наполовин изсмукан, от Кортасар, е нежният копнеж на моя залив, прегазил пак моретата към теб. Туптеж, туп-туп, туп-тЕж...

Когато съм далеч – ти моят Хем-Ин-гуЕй, с пура на далечна буря, ограбваща живот на кораб в някоя Хавана, обезлюдена от дъха ми, пееш. Летяла бих в прегръдка твоя, от облак на различното, в което... ще бъда всичките жени за теб... и Глория на Бенедети, и Анна на ВиктОр, и Даниел /на кой ли?/, но съм симфония на Моцарт и съм твоя.

Ще поговоря през гласа на Команаху в миниатюрата нагушила канарче в цветовете. Ще бъда през дъха ти аромат упойващ и светлината в рамка на Веласкес.

Ще съм и красотата, и всесилието й, дори когато времето премине през стих от безпреДЕЛност и замре. Ще гледам право в теб с корицата на своя книга. И верността ми ще ти спомня извор, дето вечно ще извира, за да се имаме в море от огън. И тази обич нека е честита, защото пак обичам теб, с душата ти в дъха ми скрита, която помня. А разтворената в мене твоя аура е толкова красива.

Бих искала да съм на юг, но с теб, не както е в пустиня на Сернуда, не както е горещо от безсъния в копривата на несъзнатото. Всестранна като грешката на Джеймс, аз искам да съм бяла пеперуда, която ще покаца на рамото на обичта ти, за да те имам с лекота. И да отмина.

В три степени на съвършенност към свойто Ende да проходя. И единена от безкрайност бяла на ценностната принадлежност, на времето ти да премеря пулса.

Неродени часовете на разсъмване, ще те погалят с нежния ми поглед и прежната далечна Таис, ще раздвижи въздуха с хитон от нежност.



И полумрака на спасените въздишки ще те покрие с някой миг тревожност дали съм сън или ме имаш, дали затворената в шепа пеперуда загубва цветовете си, умирайки или отпива от нектара, който слънцето налива в мен с онези устни – моите божури на разсъмване, избухващи от своя непринуденост.

Зад клепките ти ще горя и ще ме помниш, защото аз съм всичките жени.

Дори да не става ясно за какво говориш, тук Холивуд е без значение, както и всякое модно течение. Говорим за Жената.

Прелюбимо! Много мое! И ПреЖивяно!
Когато го писах бях в един от най-красивите периоди в живота си. :))))))))))))