Колко трепети чудни съм имала
под голяма зелена елха,
през снежинките - перли на зимата,
и с играчките пъстри в ръка. 

Баба правеше клонки с гевречета
и закичваше наниз ошав.
И ухаеше всичко на вечност
и на радост с добрия `и нрав. 

Всяка зима елхата събираше
всички малки деца и сестри.
И света пак в сърцата побирахме,
с благослов да сме хора добри. 

Днес елхата красиво изписва ни.
пак подаръци светят край нас.
И децата ни, с обич орисани,
днес живеят с възторг и екстаз.

Не украсявам и съответно не се и вълнувам.

Елхата е ухание на домашен уют, дъх на топла питка, медени круши и любимо семейство. Благодаря ти! :)))

Има цели две поколения преди- и две след-, които не знаят що за символ е елхата насред семейното огнище. Едните от недоимък, а другите от прекалителност.
В последните години виждаме натруфени големи елхи - изкуствени и студени. Невълнуващи.

Моето Наричане
Дела раи

Хората да бъдат здрави!
Дните да пребъдат в смях!
Мир за всичките държави!
Край на всеки смъртен грях!

Радостта в очи да свети!
В смисления Божи знак!
Да обичате поетите!
Да растете духом с тях!

Обикнете свойто родство!
И да имате Любов!
За човекът - благородство!
За Земята - смисъл нов!