Ти си дъжд. Моят дъжд... Разпилял светлината.
В нежен миг, огнен мъж, ти си дъжд от разплати.
Заваля. И не спря. Потопи ме в наслада.
Бях желана жена, под дъжда безпощаден.

Този свят векове е попивал дъха ти.
Виждам в теб светове. И се сливам с дъжда ти.
Небосвод с рой звезди нестинарски приканя,
но дъждът ме покри и в сърцето остана.

Картината е на Акриста - Александрина Караджова.

Вдъхновяваща класика... Поздравления!

Благодатен Дъжд...

Благодарности!

Дъждовита любов
Дела Раи

Разпръсна коси чакан дъжд
и сля се морето с небето.
При моя красив, земен мъж
се сгуших и чувах сърцето му.

Люля ме на синя луна.
Ръцето му къща ми бяха.
Целунал през мен есента,
превърна ме в нежно очакване.

На залеза в жълтия стон
бродирах с очи необята.
Любов, като всеки сезон,
рисуваше нашето лято.

Наистина Благодатен. :)))

Преди дъжда
Дела Раи

Преди дъжда да стигне до земята
и оплоди душата й с цветя,
преди да се изпълни с мед луната,
преди да дойде приказна нощта,
аз твоите пътеки ще извикам
при моя свят от дъжд и от звезди.
При теб ще бъда всякога и никога
с душата си от обич и мечти.

От една страна : "Като заваля дъжд, та цяла неделя! Тихо, кротко, ден и нощ. Вали, вали, вали – напои хубаво майката–земя ...";
От друга страна : "Не ти се вярва? Не ти се вярва? За капчица сърцето те боли. Но дъждът го няма. Дъжд! Дъжд няма да вали";
А теб дъждът те покрил и те оплодил.

Да! Дъждовита съм. :)))

В ДЪЖДА
Евстати Бурнаски

Простете ми тихата лудост,
да скитам когато вали.
Дъждът е най-милото чудо,
родено от злите мъгли.

Удавя тъгата той лесно
в морето на тъжния ден.
Разтваря душата за песни
и вдига човека сломен.

Той прави тревата щастлива,
очите ни – пълни очи!
Прахта от листата отмива
и тихо в сърцето ручи.

Той белите спомени буди
за нечия черна коса…
Дъждът е най-милото чудо
от всички добри чудеса.