Затворено от диви брегове,
морето тук отдавна си е мое.
От утрото до мрака ме зове
и ме прегръща с капчици безброй.

Градяхме с теб разюздани мечти.
Споделях ги единствено с морето.
И аленеех в твоите очи
от свян, каквато няма под небето. 

Сега над мен духът ти прелетя
и гмурна се с вълните да прегърне
самотната ми влюбена душа,
която днес усмивката ти зърна.

Красота и висота си
от любовни страсти...

Благодаря!

Ако видите някой така да седи, втренчил поглед отвъд хоризонта,
аз съм - с всичките мои крила и мечти, с простосмъртната вяра в архонта,
с позамрежен от светлото поглед и глас, с позабравена мисъл за песен.
Ако видите някой да тъне в захлас в ранна пролет до шумнала есен
пак съм аз. И с коси от лъчи си мълвя колко много обичам морето.
Съзерцавам любовно и с нега брега и когато е лято съм светла.

Може да има и такива хора, но повечето хора сме въздух под налягане.

Даа, осияните и светещи хора са малко, но стигат. И е радост да ги имаш край себе си.

Възправяне на светлината

Поезията овладява думите.
Мустангите на словото разпряга.
Енергията е разпътна друмница.
И чувства в светлина прилягат.

Възправянето ни е вдъхновение,
което в поетичното ни слово
е знак за поднебесно откровение,
родило Бог и чашата отрова.

И без претенция за изчерпателност
твърдя, че с плам в поезията дишам,
щом светлината се възправя в атома,
от който сме създадени да пишем.