Най-ниското небе ни беше църква,
а облаците кичеха амвона.
С онази недостъпна обич хъркаха
косите змиевидни на Горгона. 

Кръстосала над пясъка нозете,
вълните громолящи утешавах.
Разпрягах си разсъдъка всуе,
когато през сърцето с тайни плавах. 

Безмилостно прегръщах всеки миг.
В човешката молитва се стопявах.
И знаех, Боже, колко си велик!
Сполай ти, Утешителю, прославен!

amin

Да бъде!

Останалото са подробности...

Божиите послания намират боговдъхновените, за да облъхнат света с Божията благодат.

"Човек никога не трябва да се теши с много светли надежди".

"Истински важна за нас е само книгата, която казва да обичаме и да бъдем обичани – и тази книга е написана върху скрижалите на сърцето." Шри Чинмой