Незамъглен от смислите житейски,
мълчиш на воля, сякаш извор ням.
В екстазните движения по змейски
рисуваш с огън женския ми плам. 

Ръба на чаша съм, в която пиеш
възторзи, унес, радост и покой.
Дори и да те няма, ще разкрия
цвета ти лотосов, пил слънчев зной.

Картината е на Акриста - Александрина Караджова.

Предпочитам да си мълча сам. Защото ако сме повече, другите се дразнят от мълчанието ми.

Ооо, не знаеш колко е прекрасно споделеното мълчание в Любовта. :)))

Когато мълчим, разговаряме с Бога.
В очите ми рони се чистия смисъл,
богат на безкрай, възцарен в диалога.
И загива навеки подлата мисъл.

Когато мълча се пречиствам отвътре.
Сърцето молитвено прошки раздава.
А после избирам и ставам си църква,
в която с едната Любов се кръщавам.