Измислен в самочувствие
до пълно безразличие,
ахмакът се изправи пред света.
Не искаше на никого
докрай да заприлича,
погълнат в свойта детска красота.

Наивникът посрещаше
на залеза стоцветното
и бавно проектираше света.
Обичаше безкрайното.
Ловеше безответното.
Но в крайна сметка себе си съзря.

Порасна от пътуване.
Превърна се в голям мъдрец.
Изписваше се в стихове добри.
Улегнал през годините,
отглеждаше си свят живец.
А после този космос озари.

Много истина има в него... Поздравления!

Знаеш ли, че някога бях наивен идеалист?...

"А после този космос озари" – и накрая се затри!

Дълги години наивнякът в мен пазише святото и чистото. :)))
Благодаря!

Божествен сън
Дела Раи

Когато си постиламе мълчания,
в краката ни когато пада здрачът
и есенните врани са раздрани
от грака сив и нежността да плачат,
когато от капчуците разстреляни
дъждовни капки пеят мандолинно
и гроздето жълтее си в постелите
на виното от бъдната ни зима,
от устните на феите пролайваща
онази нощ ще дебне тихо в обръч,
ще ме настигне вятърът и смайващо
от мен ще си отскубне късче обич,
с което ще закичи в тебе есенно
една любов от мед и стари круши,
ухаещи ще слеем устни песенно
и нямата любов ще се ослуша
през грохота избухващ на вулканите.
Ще грабне от очите ми тревогата.
Ще ти оближе с радостта си раните.
И ще узнае, че е сън от Бога.

В римата не ти е силата. ;)))
Озарилите Космоса никога не се "затриват". Те осияват и собствената си същност.

Всички минаваме през това. :)))
То си е цялочаст от Пътя.
Както казва Кен Уилбър: "Бъдете етични, отговорни и автентични с всяко вдишване, защото сте парченце от утрешния ден, в който други ще ви последват."
И още:
"Великата битка във вселената винаги е между еволюцията и егоцентризмът."

Изводът!
За да станеш мъдрец, трябва да преминеш през два стадия- на ахмак и наивник!
Имам ОМ, относно пътуването, че от него се помъдрява?
Особено като гледам някои пътуващи по света като куфари?
Но те са частни случаи!

Хубав, предпразничен ден!