Обичам начинът, по който въздъхват междуредията на Никос Казандзакис. Обичам начинът, по който той изгърбва пустинята в хората и изстрелва в небето обикновеността, за да ни спомни, че Човек е Бог в развитие.
Удивително е докосването до думите и благодатта да познаваш творчеството на Казандзакис като тежащо надълбоко, нажежено мъдрословие. Винаги оставам удивена от измеренията и отвъдността.
Ето няколко мъдрости от "Рапорт пред Ел Греко":

"Не бива да питаш дали ще съумееш или не; това не е най-важното; единственото важно нещо е да се бориш да го отнесеш по-нататък; Бог държи сметка само за това, за устрема; дали ще победим или не, това си е негова, а не наша работа."

"Смъртоносна е самотата за онези души, в които не гори някоя голяма страст."

"Облак е и човешката душа, натежала от мълнии и вихър, и над нея вее Бог, и спасение няма."

"И сега, за първи път, откакто се е появил светът, човекът е удостоен с честта да влезе в работилницата на Бога и да работи заедно с него; и колкото повече плът превръща в любов, в мъжество и свобода, толкова повече става Син божи."

"Казах на бадема: Брате, поговори ми за Бога.
И бадемът цъфна!”

А аз...Защо пиша поезии? - Оставям хармонична следа, че любовното ни съжителство с Вселената е всеобхватно. 

ТРИ ДУШИ, ТРИ МОЛИТВИ:
I — Лък съм в твоите ръце, Господи, изпъни ме, иначе ще прогния.

II — Не ме преизпъвай, Господи, ще се счупя.

III — Преизпъни ме, Господи, и нека се счупя!

"Една дума, през целия мой живот, постоянно ме е измъчвала и шибала като бич; думата Нагорнище; това именно нагорнище, истина, примесена с въображение, бих искал да изложа тук; и червените стъпки, оставени по моя път нагоре. И бързам, преди да си наложа „черния шлем“ и да сляза в пръстта, защото тази кървава линия ще бъде единствената следа, оставена от преминаването ми по тази земя; това, което написах и извърших, бе написано и извършено върху вода и изчезна."

Ел Греко! Принадлежи на света! Прякорът маркира националността му, да се знае
Но и испанецът му подхожда!
Имах състудент, съгражданин Нямаше нищо гръцко, но му викаха гъркът Да, хитруваше, но си го спечели заради града!
Аз имам гръцко наистина, но от ученическите години бях французинът Удобно, като кажат прякора, веднага става ясно за кой Иван става дума!
Колоритни са тези прякори!
И двамата си ги приемахме като част от нас!

Казандзакис ми е любим писател – мъдър, велик, благодумен... Чел съм доста негови романи... Може би върхът е "Последното изкушение"...

За мен най-върховИт е "Рапорт пред Ел Греко" - последната му книга, останала недовършена. Там няма празен ред. Целия съм го изчела, както се вика... Всичко що има издадено и неиздадено. ;)))
Ако не си попадал, виж "Аскетика". Писала съм в блога за нея - виж линка в заглавието.

ЧБМ и на теб!
Рапортът е пред Ел Греко само и единствено защото са земляци - и двамата са родени на остров Крит.

Полезно е да се четат мъдри мисли и прочие. Но по–добре е човек сам да открива мъдростта, за което четенето може да му помогне.

Ние ще помъдреем живеейки и четейки.
Но какво ще правят последните 3 поколения - нечетящите 15, 25 и 35-одишните?
Общуването им ти качих горе в линка в заглавието да се посмееш. ;)))

Драга Дела, пловдивчанинът Милуш Толев още през 60-те "взриви" системните църкви с "богохулствовто" си, че Човекът по-скоро е неосъществен бог... и всяко зло е нееволюирало добро... Харесвам Никос, излязъл от схоластиката и дуОвната упоритост на системните църкви /православна, католическа, протестантски... барабар с арменската/ да принизяват вярата на съвременниците ни в магесничество и натрапвано елементарно боголюбие в просяшки молитвословия, низка страхопочитаемост и наивен буквализъм спрямо библейските текстове... Не съм срещал досега през бая продължилия ми житейски път български системен, т.е. църковен, богослов честно да признае мнението, че Бог е дух и Словото у Бога е - Бог. И, че незримо, чрез Духа Светий, Словото-Бог достига до ума ни да го проумеем - в думи. Д,ума, заменяме запетайката /преддихание/ с гласната "о" и става - доума, което е истинското значение на "дума": достигнало до ума ни Божие слово да Го проемеем. Затова не бива Словото-Бог да се одумва, списва, нито прочита от свещените писания дословно, а проумява... Това са проумели проумелите свещените текстове Милуш Толев, Никос Казанзакис, разбира се и много други, които харесват и се вдъхновяват от творбите им и подобни на тях... Нека отново възглася в тяхна памет: Човекът по-скоро е неосъществен Бог. Човекът, който се стреми и понякога греши /за поука/, но не престава да се стреми към нравствеността у Бога, проумявайки я от "доумите" в свещените текстове... Ведра да си.
ПП: Иисус: За небесните неща ви говоря в притчи / т.е. с човешки думи/ и не ме разбирате... И не Го разбират, а се дракат едни други вече повече от 2000 г.