Бардо Тодол /или Тибетска книга на мъртвите/, което се превежда като Освобождение чрез чуване в междинното състояние и е Духовен пътеводител за душата на починалия в прехода между живота и смъртта преди следващото Прераждане, е мистериозна книга обект на многогодишни научни изследвания. Книгата е била тайна и само за посветени Тибетски монаси. Тя показва къде отива душата според това дали се е разплатила кармично и дали е излекувала трите отрови: алчност, омраза и невежество.
Предполага се, че е написана от гуруто Падма Самбхава /Роденият в лотос/, създател и на тантричния будизъм, живял през 8 век, по-известен като гуру Согиал Римпоче /Скъпоценният Учител/. Той се счита за втори Буда, чиято майка е най-висшата реалност.
Аз го свързвам с невероятното състояние на интензивно блаженство и Абсолютната Любов, която е перпетуум мобиле на Съществуването.

Той отправил Пътя на Просветлението през 8-ми век и скрил много свещени текстове, които да бъдат открити по-късно от помъдрелите хора. Книгата на мъртвите била открита 6 века по-късно. Тибетските монаси четат Бардо Тодол на глас и виждат етапите на смъртта - три на брой. Пътят на Нирвана е открит за всички, но не всички души са готови за това. На последния етап човек е поставен през Избор - да се освободи /нирвана/ или да се прероди. 

Юнг използва тази книга като пътеводител за дълбока вътрешната промяна, водеща до по-дълбоко разбиране на Себе си и света. 
Истината е, че Тибетската книга на мъртвите служи като Наръчник за живите. Предлага утехата, че душата продължава живота си след смъртта чрез Прераждането. 

имам я в превод на български.

И аз. Със заглавието "Тибетска книга за живота и смъртта" от Согиал Римпоче. Миналата година я преиздадоха за N-ти път.

в предстоящите планетарни катаклизми, над България ще бдят 500 милиона ангели. И Ванга не виждаше насилствена смърт у нас в бъдещето. А тя не веднъж беше доказвала дарбата си на пророк. Светла й памет!

Напълно вярвам на Дънов - българския Велик Учител. И аз така смятам.
Единственото, което трябва да направим е да гледаме навътре, а не навън.