Когато в мен се лее и тече
онази нежна Моцартова лава,
прераждам се в мадона и дете,
извайвани с Божествена направа.

Отключена от тайният ти глас
очи усмихвам - влюбено-човечна.
Когато ме погалиш съм в захлас,
когато ме обичаш ставам вечна.

"нежна ... лава"?! Че и "Моцартова"?! Да беше бетовенова, по–върви.

Бетовен ми е в топ 3, но тук съм Моцартова.

Бетовен
Дела Раи

Бетовен - темперамента на Бога,
в мига когато сътворил света.
И любовта в потрепващия слоган.
И радостта, родена в красота.

Бетовен - фантастично висше чудо,
на музиката в щедрото сърце.
На геният - възторга непринуден.
На вечността - гласът в небитие.

Бетовен - жизнелюбието свято,
родено, с обич, в Божия екстаз.
Ликуващата сила на душата.
Върховният ни музикален Аз.

Поезията ти е с усет за божественото и вечното! Поздрави!

Благодаря, че чувстваш така! :)))