Спокойствие в манастира. Ама при тия църковни борби и там не е сигурно дали го има.

Тук иде реч за вътрешното спокойствие. За лекота, мъдрост и самопозоваване.
А те зависят от емоционалната ни интелигентност.

Кой е постигал тоя идеал?
Аз не знам такъв.
Само безкрайно влюбеният (влюбената) могат да "видят" това качество у любимата (любимия).
Май и такива безкрайно влюбени не съм виждал, освен двама. За няколко дни.
Човешката природа изглежда слаба, за да понесе такова щастие по-дълго.
Но следите остават. Няма думи за такива следи.

Всеки намира спокойствието си според самопозоването си.

Аз знам. И съм от безкрайно влюбените. :)))

към Соломоновото "Любовта е силна като смърт", да добавим Хамлетовото "останалото е мълчание"?

Всеки определя Любовта според Чувствопознанието и саморазбирането си. Моята квинтесенция за Любовта - най-висшата Доминанта в Космоса е /виж в заглавието на блога ми/:
Любовта е сливането на две сродни души в едно хармонично цяло.
Любовта е духовна по същност и смисъл и няма нищо общо със смъртта или тишината, респ. мълчанието. Говоря за Любов, а не любов.


Любов

Като кораб изтеглен на суша,
като пясък от древна скала,
като сочно отхапана круша,
като земно избрана съдба
ти се случваш в сърцето ми нежен,
небитиен, свободен, желан
и светът хуква в пътя си прежен
по-добър, по-красив, по-мечтан.
Първа чаша отпивам за тебе
и прииждам в сърцето ти с гръм.
На любовната сила потребен
се разливаш. Аз цялата съм
онзи миг водопаден в очите,
в който думите храня с лъчи
и когато в сърцето ти скитам
уча мъдрост от твойте сълзи.
Пиша оди за теб от дъха си.
В семената на нямо дърво
те откривам. И сея смеха си
в твоя тичинка с бяло крило.
Бях докосната с твоите мисли.
Бях обичана с най-чуден зов.
И когато си тръгнем лъчисти
ще научим света на Любов.

Радостта от любовта
Дела Раи

Любовта е като вятър, като въздух и вода,
като слънчевия шатър, като лятна тишина,
като пееща авлига, като морския рефрен.
Любовта за всичко стига. Да съм в неин вечен плен

измечтавам си в живота. Да е луда и нетленна
като гениална нота, да е вечното зелено.
Да е мъничка светулка – драгоценна на нощта,
да е нежната цигулка, сляла влюбени сърца.

Любовта е като цвете от събудени лъчи,
дъждовита, пълна, светла като пламнали зари.
Ще съм вечно приютена в лоното на любовта.
Тя за мен е вселена, аз за нея – радостта.

От книгата "Разкръстница на ветровете"