Дете танцува с гълъби. Далеч шуми гората.
Дъбът изплака с жълъди прегръдка към земята.
Отронила среднощия въздишка сплита клони.
В целувка за надмощие небе звездите рони.
И ето ме пораснала – свободна, всевъзможна.
И с гълъбови страсти душата ми прохожда.

А птичия грип? Голямо щастие е, ако не си го прихванала.

Ей, буквалист същий!
Чети следващият постинг пък да видим какво мислиш извън метафорите. ;)))