Зад влагата в очите остарели,
зад бръчките на време от кристал
звъни градът, а тихо е на село.
И всичко е сковано от печал. 

Разбиваме последния си ъгъл
с онази ненадейна острота,
с която сам-сами сме се излъгали
в мига на разплатената тъга. 

Привикнали в мъглата на сълзите,
да виждаме картини от печал,
откриваме се нови и преситени
в света, създаден в нас, за да е цял.

 

da.... i takiva momenti

Процесът на създаване и съзнаване целостта на света в нас е в почти библейска парадигма с неизбежната, екзистенциална печал.
Реалистично и философско, и сензитивно - за холистичната перспектива на човешкия живот!
Поздравления, Дела!

Принцип на Поезията е да се възприема Целостта на Чувството. Особено когато става дума за Любов, а не любов. ;)))
Тук, освен за цялост говорим и за печал.

Безценни са!

Когато дефинираме себе си винаги получаваме обратна връзка с качеството на Живота си.
Ти винаги ми усещаш и междуредията, което всеки път прави усмивкат ми паралел.

Да, радостта ни разпилява, а печалта ни събира.

Когато си цялостен, но без печал, постигаш абсолютно мистична реалност.
Когато имаш печал си постигнал Печатът на Безмълвието, в което да съзнаеш, че след нея идва пак Радостта.