Дела Раи и Ясен Ведрин

Нощта съблече тъмната си дреха.
Навън отдавна вече не вали.
От капките остана странно ехо,
напомнящо, че с тебе сме били...

Сияйната луна ни се усмихна.
В тревата затанцуваха щурци.
Нощта навън капчуково притихна.
И шепотно разбра, че сме били...

Светът ни е самотно непресторен
в сълзи на непораснало дете.
Прочетохме се, без да се затворим,
защото обич още ни чете...

от книгата "Вселенски шепот"

Значи историята (книгата) не е била интересна щом не сте я прочели на един дъх и затворили книгата.

Щастие за поезията е, че не си поет. ;)))

НЕЖЕН БЕЗКРАЙ
Дела Раи и Ясен Ведрин

Безкраят от празнуване ни чака.
И тихо прошептява своя час.
Светулки ни рисуват път през мрака.
Щурците свирят в приказен захлас.

Изпитах щастие когато в мене
усмивката ти нежно затрептя.
За този миг едничък стих роден е.
И думите му искам да шептя.

От вярата ни, слънчева и зрима,
едно звънче събуди твоя глас.
Сърцето ми ликува, че те има.
В безкрай от нежност, сътворен за нас.

Ти си картината в мен

Дела Раи и Ясен Ведрин

Ти си чакана пролет. И истина.
Твойте шепи са птичи гнезда.
Ти си моята светла единственост.
На небето - сияйна звезда.

Ти си сън от росата в очите ми.
И напъпил от розово клон.
Ти си светлият смисъл на дните ми.
И жадуван от мене сезон.

Ти си Божия милост в пътеките.
Дъхав хляб върху шарен кенар.
Ти си бризът ми, в нощите, лекият.
И кандило за моя олтар.

Дела Раи и Ясен Ведрин - наслада за сетивата!
Щастие е, че сте се намерили, прочели и все тъй "обич ви чете"!
Поздравления и за двама ви!
Благодаря ти, Дела!

И ние благодарим! :)))
В полет на душите.