Живецът мой прегърна теб.
оброкът стори ни небета.
потъваш в мене като в жлеб
и ми отключваш сто планети
за дом, за грях, за радостта,
невнятна тайна, спомен нежен,
витален стих за любовта,
копнеж, непрежалим и прежен. 

Сполай ти за това сърце,
с което ме обикна ярко
като звезда, като дете,
родено в борова шишарка.
За мен си свиден и красив.
Чрезмерно бъдеще чертаеш.
лъвът в пустинята ми дива,
която свобода вещае.

С боязън плаха те виня,
че си затворена черупка
И искаш аз чрез тишина,
да вляза в твоята хралупа
и да пороня своя глас
в сърцето ти от нежност скрита,
а после дълго да обяздвам
душата ти най-плодовито.

"потъваш в мене като в жлеб
и ми отключваш сто планети" – добре казано.

Ееее, браво бей! Пет любими ми се завърнахте в блог.бг. Вчера надникнаха и две поетеси, изнесли се преди време и ми стоплиха душата.
Виждам, че сте повече мълчаливи отколкото словоохотливи, но това, че се връщате много ме радва.
Сега чакам и Евразол да се завърне. ;)))

Благодаря!
Има почти осезаемост, нали? ;)))