Ако обичаш някой с разрушен живот,
а той се състезава с твоя устрем,
ако си снел душевния хомот
и си измил житейското му лустро,
дали ще имаш смелостта
да го последваш в пошлостта му
и да нагазиш в горестта
наред с потоците измама?

Не вярвам той да се възпре
на черното да казва бяло.
Ще мачка твоето сърце,
познал се в теб през огледало.
И щом съзнае, че греши,
навярно няма да признае.
Ще вярва в своите лъжи
и ще проклина теб в омая.

Тогава много широта
през погледа ти ще премине.
Ще пращаш купища ята
към юга на любов погинала.
Знам, някой ден ще разберe,
че всичко пито е платено
и в сянката си ще съзрe,
че той останал е до мене.

Зададох си въпроса "Има ли споделена нещастна любов?".

Почти философски и много интересен въпрос.
Казват, че заради липсата на обратна връзка несподелена е любовта между Бог и човек.
Но нещастна и споделена Любов ми звучи като оксиморон. Може би заблудите, че Изживяното е любов и е споделено, често води до нещастен край.

Хората умеем да се правим един друг нещастни.
Дори когато се обичаме, се нараняваме взаимно от глупост.
Освен това съществува и невъзможната споделена...

Всичко е възможно! :)))
Невъзможната споделена е т.нар. платоническа и е най-силната от всички любови, след Агапе.