Стремителен баланс и равновесна
хармония на хаоса в окото
бележи с обич всичките ми песни,
за да изпея истинската нота, 

която възвисява прадушите
на хората, готови днес за полет.
И в гибелна решителност разплитам
небето на извечния си порив.

Графиката е рисувана по мой стих и е на прекрасната художничка Калина Лютова.

Когато поезията се сгъстява край мен, а нямам време да я излея поради делнични заетости, често си повтарям като мантра Есениновото:
"Усмири се душа, че до гуша
ти дойде нежелания свят.
Вече никой звънчета не слуша,
уморените пътища спят."

Но ето... ти не само слушаш, но и чуваш звънчета. Благодаря! :)))

Балансът не може да е "стремителен", защото застопорява нещата в неподвижно състояние.