Кожата ми пари в слънчевите `yхапи,
Гали ме морето с най-синята прохлада.
Мидите прошепват с тайните си духове.
Слънцето простира мрежите на кладата. 

Люлката от облаци къпе бреговете.
Пиша стих наум, после го забравям.
Цялата картина е плод на боговете.
Крача днес усмихната в летните жарави.

Първите три от четирите стихотворения, които съм съчинил досега, съм ги съчинил на ум, защото наум не може да се пише.

Ооо... 3-4 - аз съчинявам десетки стихотворения на ден и ги пускам като хвърчила да летят с вятъра във всички посоки и небета. ;)))