Боса съм, скъпи, боса,
а тялото ми към теб полита.
Тичам отвъд въпросите,
а ти ми сплиташ косите. 

И поемат те моите мисли.
Слънчеви зайчета в тебе
моята радост избистрят,
че точно такъв си потребен. 

Луда съм, скъпи, луда…
Затова ще съм вечно млада.
Ще ти събуждам почудата,
а ти ще гориш на кладата. 

Огънят в теб ще извира.
С любов ще пълни сърцето ти.
И перото ти, без да спира,
ще ме изписва в Небето ти.

чудно е.

Обичам чудеса! :)))

Чудо

Черницата стара размаха на двора
крила, в своя танц призована.
От нежния миг в светлина се разтвори
дъгата, събудена рано.

Усмихнах се ведра, а вън шумолеше
смокинята в танца си луднал.
През нея на китни звънчета ръмеше
едно предизвикано чудо.

Хармония бавно превземаше двора.
Листата плетяха гнездата.
И малки синигери пееха в хора,
за да прославят Земята.

ти фнимавай с йероглифите
картушът на предатора,
обхваща още луд...:Р

Добре, че си имам мощно шену! ;)))

Има мъртви вълнения,
има котви и пристани,
от които завръщане няма.
И когато изписваме
йероглиф за орисване,
все забравяме тази измамност,
от която в душите ни
зреят тъжните кейове,
в остри рифове скъсали пътища.
Може би щом поскитаме
с морските змейове,
ще смирим всяка своя безпътица.

"Боса съм, скъпи, боса" – времето захладня, сутрин има роса, може да простинеш.

Страхотен стих, велик!

Ти винаги ме връщаш на земята. ;)))
Капкоросна съм и това ми стига.

Благодарявам те с още един:

От Любов

Ти със устни изпи мойто име.
И със зъби отхапа си залък.
После с поглед ми каза “Любима!”
и светът пак видя ми се малък.

Колко чудо в косите зарови
с онзи блясък на стари коприни.
Моят свят разлюля из основи.
И размести ми всички години.

Мисъл взе си от моите мисли
и закичи със нея дъгата.
В мен затичаха извори чисти
от любов, светлина и от вятър.


/от Антологията "Тихи Вълшебства"/