"Нямам нужда от парфюм. На естеството ти ухая.
Като отчаян хлеб сега съблазънта попивам.”
До днес катеря неговия ум. И пия негова омая.
Като дете в листата на дърво пак с любовта се сливам.
„Присъотнасяй се така неземна в рамката ми чиста.”
Той каза всичко важно. И с вечността закле се да обича.
„Под мишницата ти заспивам. И вдъхвам те лъчиста.”
„Не мога да обхвана необхватното ти.” –  Тъй ме срича.
„Да ми се белне рифа в сънищата ти. Да те погледна сивооко.”
„Звездите свличат звездните си нощници, а ти стоиш неустоима.
И порите ти зяпат ме и ме поглъщат нещадливо и жестоко.
О, Боже колко те обичам докато с мен се сливаш зрима.”

Портретът ми е нарисуван от художничката Калина Лютова.
И е частна собственост със запазени авторски права.

Всеки немее пред такава любов.Дядо ми викаше "поклон доземи".

Мактуб!
Благословението на Бог винаги среща душите, които са Пламъци-близнаци.
А благодарността да се намерят е част от Вечността. Такава Любов не се губи никога.

Пламъци-близнаци
Дела Раи

Движение мое забързано с грацията врагува.
За мен е най-лесно от всичко на огън да се преструвам.
Да изтанцувам живота си с тебе – алфа-мъжкаря,
но да не губя от нотите на Божията китара.

Осанката моя, зесенчила зениците ти красиви,
извива рамо и втренчва се до дъно в твоята дивост.
Посягаш, сякаш си вятър, към шала, тъкан от ласка.
Снагата ми опонятва силата и сваля ти всички маски.

Оставаш гол срещу времето, родило слънчево зноя.
Аз пролетно-лятна поема, потъвам отвъд покоя
в прегръдките твои пламенни, окръглили моята есен.
Обичам да виждам пламъка в душата ти сродно-песенна.

Не разбрах – той ли се парфюмира? Мъжът трябва да ухае на конска пот.

Благодаря!
Любовта не се губи. Тя е пер се. :)))

Обичането като рай
Дела Раи

Когато ме обичаш, ставам златна –
блестя на кехлибара с топлостта.
И в шепотната своя кръговратност
обичам най-щастливо на света.

Когато в мен си влюбен, аленея
на залеза в прокраднатия лъч.
Душата пълноценна се люлее
на лунен облак в хорската си глъч.

Когато дъждовита те обгръщам
с небесни капки - мляко от звезди,
в любовната ни къща се завръщам
и те обичам с всички красоти.

Не, ухаe на мен. :)))

Относно конската пот - този тип смръдьовци си живеят край стадата. ;)))

Благоуханните хора са пролетта на света:

С любов ще те изричам
Дела Раи

Стремленията някак опустяха.
И хората ми станаха далечни.
Под своята житейска, мъдра стряха
попивам дъждове в картини млечни.

Попивам хоризонт, зелени ниви,
гори вълнисти, сякаш са морета.
И вярвам, че светът е най-красив,
когато призовем го през сърцето.

Разтапям се в меда на заранта си,
открила колко много те обичам.
И зная, че докрая на света си
в душата си с любов ще те изричам.