„Всеки Моцарт си има по един Салиери“,
в реквиеми от скръб да кърви.
Ако птицата волно крилата разпери –
бяс влечугите в миг ще взриви.

От Каин – завистта, от Кайафа – лъжата,
с бесове за съветници – бол,
не е спирал отровният зъб на змията
своя зъл и жесток произвол.

Всеки плюс среща минус. Всяко „про“ има „анти“.
Тъй злочесто векува светът.
И утеха намират всички живи таланти
не отсам, а посмъртно… Отвъд.

Затова не се радвай, че някой лукаво,
днес за кратко ти сваля звезди –
че дори във едното петбуквено „браво“
пак змията оставя следи.

С пълна чаша творецът своя жребий отпива –
да е в тъмното лъч светлина,
но отровата смазва, съкрушава, убива
щом зад нея стои сатана…

Зад творящата Вяра дебнат хищни невери
и пред Дарът – бездарници сто.
„Всеки Моцарт си има по един Салиери…“
Буря – всяко зелено листо.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)