Един шансон, една любов
и времето на незабравата.
В ръката ми е твоя стих
и цял Париж ни съзерцава. 

Целувка-свят, един момент
за цял живот печат оставил.
Обичам теб. Обичаш мен.
А другото е незабравата.

 

"Сърцето всеки жребии заслужава, но не забрава, но не забрава".

На утрото в шапката пихме вода и отмора.
Ръцете ни бяха преплетени лунни пера.
И пишехме, пишехме… своите стихове-хора,
които поемаха пътя си в други сърца.

Ей, Сънчо, като се прибера ще дойда по пояздим. ;)))
Гордото достойнство е много високо достижение на Талантливите! Обикновените драскачи го мислят за високомерие. ;)))))