Магично заплитам сюжети. обичам!
През спомени тичам. лъкатуша в света.
И сякаш река съм, която изрича
най-светлата радост за всяка душа. 

Когато звуча пак изящно и плавно
и в полет на птица звънят небесата,
осмислям, че идва проглеждане явно
и знам, че от Бог са родени словата.

 

Ясно, и теб са те целували папи, защото бог е високо, а те го заместват на земята.

Познаващите ме твърдят, че ме е целунал Бог.

Крилата от Бог звънят като кристалните сълзи на потока.

И няма малка и голяма, когато в любовта твориш.
Когато вдъхновено пряма, от думи стихове редиш.
И става по-добра земята, разцъфва словото на Бог,
когато с любовта крилата духът е вечният пророк.