В очевидната слънчева страст
аз отгатвам през теб моя огън.
През далечните земни контрасти
вдъхновен и с любов, в изнемога, 

пиеш нежните мои слова. 
Вън от всичките дарби големи
влюбен в мен като дух и жена, 
обещаваш ми смисъл неземен. 

В цветове, светлина, аромат
бликам в твоето утро незрима. 
От очите ти ставам богата
щом без думи ми кажеш "любима". 

Това го знаем, повтаряш се.

Еее, Вакеро, с посвещение е - искам и моя мъж да го знае. :)))
Любовта има много форми, посветености и словоелейни поетичности, които я иразяват всеки ден по различен начин.