Тук ехото се разпространяваше странно около кръглата, каменна къща кацнала на възвишението, наречено Дрося (Прохлада). Чуваше се напевно откъм калдъръмената уличка, после се блъсваше в трите средиземноморски бора и отехтяваше към двора в невероятни сарсуели, попиващи в цветята. Шмугваше се в тихата обител на голямото дърво муриа, чиято чадъреста сянка попиваше юлската жега и прохлаждаше двора, където нацъфтелите олеандри красяха пейзажа с нежнорозови чашки, пълни с аромат на сладко спокойствие. 
Тя пееше тихо, поливайки цветята с живителната любов на водата. Още не знаеше, че ехото носи песента й из всички кътчета и дворове. 
Когато Мевляна я чу, сърцето му се разклати като кораб в море с 9 буфора вятър и той полетя от високата стълба,  подпряна на сеседския покрив,  към земята. Стори му се, че гравитацията изчезна, а ехото го повдигна нагоре и плавно го спусна на земята. 
Усмивка озари лицето му и той хукна след ехото към нея.
Беше от първите емигранти дошли на китния, гръцки остров. Влюби се в красотата на изумруденото море, преливащо в тюркоаз и остана завинаги. А сега я намери и озарен от надеждата спря пред вратата на кокетната каменна къща, гдето ехото от песента го доведе и изостави. 

Ти си водата и ти си чашата, Мевляна! Пий до насита от ехото на любовта!:)
Прозвуча ми много по гръцки това песенно слово, видях пред бялата каменна къща майстор на зейбекико - широко, плавно, коленопреклонно, ритуално да увлича любимата в своя вихрен танц, а ехото на вълните зад него да хвърля в краката му зари от атлаз.
Поздравления, Дела!

Навремето "Ехо" беше лимонада на прах.

Ехото се отразява и по друг начин.
Един отишъл на психиатър с жена си. Психиатъра пита, откога жена ви е така. Откакто ходихме на балкан. Тя винаги обичаше да говори последна. И като започна да вика ехооо...
:-)))

Не съм била родена тогава. :)))

Благодаря!
Съжалявам, че коментарът се изтри при одобряването му, но приемам суперлативите като грандиозен комплимент.
Винаги съм казвала, че Великият Творец е там горе, а всички ние - тук долу, сме различни негови проявления. :)))

Обичам твоите видения!

Вземи си чашата, Мевляна,
изпий до дъно мъдростта.
Изпивай любовта живяна
от всяка влюбена жена!

Две блондинки си вървят и едната вика:
- Гледай каква хубава природа.
А другата:
- Къде бе? Аз от тия дървета нищо не виждам.
:)))

Абе, и Муза си требе!
Мойта зачезна!:)))))!

При мен се лее и тече... и муза не ми трябва. :)))
Вдъхновението ми е форма на живот!