От древната античност на театрите
до нашата съвременна реалност 
духът ни е разпъвал смело шатрата 
на женствената роля от сакралност.

От прелестния свършек на годините
до спомените в бялата ни прежност
подрежда световете сред руините
душата, преродила се безбрежно.

И ето в своя заник от дихания, 
през грижите за истините святи
родиха се лиричните страдания, 
които пренаселиха съдбата. 

ЧУкча- морскиБесни, не ми се ще да се самообиждаш като обръщам огледалото ти към теб, но ти си от тези, дето биха си купили билетче, за да гледат от 1-я ред падането на Икар.

Благодаря! То е защото ритуализирам съществуването на Любовта като най-висшата доминанта в космоса, успяваща да ми даде пълна свобода, която знам как да не превръщам в свободия. :)))

Днес силикона и хиалурона съсипват естествената красота на жените.

Така е... с промитите от модерните универсалии, мозъци често жените са просто прелестни дрънкулки, за жалост.
За радост обаче... опустошените, както ги наричам, оставят огромно място на красивите-умни, за да виреят в естеството си, опазвайки Женствеността.
Отдалеч си личи, че тунингованите мадами са си малко прости. А мъжете, които ги харесват обикновено са много прости. :)))

Апотеоз на сакралната вековечност на женското начало. Поздравления, Дела!

Неопроврежима е женствеността и бележи любовта и посоката, накъдето сме се запътили, а това винаги ме подсеща за... кой е Бог и къде е тя?

Благодаря, Вени!
Жените днес са натрапчиво обладани от идеята да се оглеждат в мъжките очи тунинговани като Степфордски съпруги.
Но женствеността ще пребъде. Харизмата ни да и вечна! :)))