Бузуки лятно пеещо на воля
и мъка, и веселие раздало.
Небе развиделявано от хора,
които свое слънце са създали. 

От буйството на своя страст родени
душите с огън пълнеха простора.
И миналото в бъдеще пленено
разказваше за ласкавите хора. 

С вина опиянени в миг прахосан,
на хората в очите и в небето,
живееше душата недоносена
и ваеше любов в небитието.

Хубаво лято на всички!
Имайте покой, хармония и любов!
Прегръщайте се с любими хора, море и гора!

Картината е на Акриста - Александрина Караджова.

Красива картина, ласкав вятър :)

Пак ли си била по Гръцко?

Природа! :)))

Все така!

И на теб, Доре! Цветя в потока ти, слънце в душата и красива обичност!

Летен наратив

Скроени идеи теснеят до лакти в реката,
отнасяща всяко статукво. И в шумен порой
полагат материи с нишки, до болка познати,
измамно-прозиращи в летния тягостен зной.

Шевът с театрални реалности звънко се пука.
Летим през посоките наши - безкрайни ята,
които взаимно споделят световната скука,
орисани древно през всичките чудни лета.

Написал е залезът с ноти, далече в небето,
копнежът на облаци летни, лишени от свян,
узнали, че с ритъм стиховен живее сърцето,
безкрайно люлеещ ни с гръм и с любов призован.

Синхроничности! :)))

Тромпети ЛъЧисти

В тази юлска карета аз с тромпети лъчисти,
запрепускала бясно сред вълните от обич,
ще полегна на хълбок – твоя арфа най-чиста
и не искам от теб нито думичка повече.

Ще притворя очи, сякаш залез подвластен
на безкрая, роден от самотни пустини
и ще вая за теб най-неземното щастие,
за което си чакал през всички години.

В тази юлска талига от тромпети лъчисти
ще се слея на спомена с нежните скули,
ти прегърнал душата ми с радост ще мислиш,
че си вятъра мой, любовта ми обрулил.

тромпетите на изгревите летни!


Ама вярно тромпетно възторжени са утрата! Да живее лятото! Честито да ни е! Да ни радва!

Само слънцето да не е толкова разярено.
Иначе лятото го виждам като Ромен Гари в "Лиричните клоуни" : да има кожа на жена, ръка на мъж и човешки устни,... за да се превърне в целувка. :)))

:)