Най-голямата самота е липсата на доверие. Дела Раи

Основите на самотата 

Светците плачат в самота 

Отново птица се разбива
на паметта в стъклото живо.
Заспива залезно брега.
Бузуки лее самота.
И ето, бавно се въздига
с дъха на горска чучулига
душата ми. И изкопнява
думите, и тяхна врява,
на всичкостта в дъха редени
като кирпичени вселени,
като почупени кинжали,
които в мен са изтъняли
до крайния предел на нужда
до обичта на всички чужда,
открили безусловни тайни
на моята любов безкрайна.

Да си сам и да си самотен са две различни неща. Можеш да си самотен и в навалицата.
А мъдрият човек никога не е самотен.

Живеем в епохата на жадното намиране. Всеки намира каквото търси. Нищо не идва даром по Пътя. И Тайнството на самотата избистря... избистря вътрешния ни извор.
Силата това е да можеш да бъдеш Кристален в Извора си. Кристал.

Аксиомни истини!
Сещаш ме за едно съзцерцателно стихотворение на великия Иван Методиев:

Да слушаш

Да слушаш как в следлетните мъгли
във капки се сгъстява светлината,
не е ли хубаво – шуми навън липата
и колко е щастлива, че вали.

Потръпва ожаднялото дърво,
разлива се над улиците сиви –
превръща се в дихания горчиви
и сякаш в още нещо, но какво?

Едно листо край погледа кръжи
и с тънък звук денят се разпилява.
Петна от въздух... Вятър ли повява
в черупките на нашите души?

Така красиво всичко се руши,
че нищото върховен смисъл става.