Като клонка разцъфнала в длани на слънце
пролетта тихостъпваща спря се до мен.
Разпиля всяко чудо на цвете и зрънце.
Дъждовете призвани подкосиха колене. 

И напи се земята с най-чистия порив
на водата – сълзи от неземна любов.
Цветовете цветяха лицата на хората
И за радост и обич бе всеки готов. 

Картината-чудо е на художничката Александра Караджова - Акриста.

Ще те нося с мене, нищо че ми тежиш,
От глава до колене, нищо че ме болиш!

Хайде сега Миряна Башева.
Веселяк! :))))))))))))

А аз благодаря за благото прозрение! :)))

Чудно звучи, скъпо наше чудо (с малка буква - сещаш се защо:) ).
Благодаря за възкресеното току пред лято усещане за пролет!
Поздрави, Дела!

"И за радост и обич бе всеки готов".
Само че има различни обекти за обичане : жените, музиката, книгите, автомобилите, алкохола, наркотиците, себе си и какво ли не.
Та ти кое от тях имаш предвид?

Природата-Бог.

Красиво чувстваме, нали? :)))

Като знак за магия,
Като биле за жар!

Като люта ракия,
Като бял хвърлен зар!

Любов
Дела Раи

Като кораб изтеглен на суша,
като пясък от древна скала,
като сочно отхапана круша,
като земно избрана съдба
ти се случваш в сърцето ми нежен,
небитиен, свободен, желан
и светът хуква в пътя си прежен
по-добър, по-красив, по-мечтан.

Първа чаша отпивам за тебе
и прииждам в сърцето ти с гръм.
На любовната сила потребен
се разливаш. Аз цялата съм
онзи миг водопаден в очите,
в който думите храня с лъчи
и когато в сърцето ти скитам
уча мъдрост от твойте сълзи.

Пиша оди за теб от дъха си.
В семената на нямо дърво
те откривам. И сея смеха си
в твоя тичинка с бяло крило.
Бях докосната с твоите мисли.
Бях обичана с най-чуден зов.
И когато си тръгнем лъчисти
ще научим света на Любов.